Кърт Вонегът
Майка Нощ (41)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
РЕЗИ НОТ НАПУСКА С ПОКЛОН…

— Единственото ми съжаление е — прозна доктор Джоунс на специалния агент там, на стълбата към избата, — че мога да дам на страната си само един живот.

— Ще видим дали няма да изровим и някои други съжаления — отвърна агентът.

Железните гвардейци на белите синове на Американската конституция надойдоха от котелното. Някои от тях бяха изпаднали в истерия. Параноята, която родителите им бяха набивали в главите им толкова дълго, започваше да се проявява. Та тук ставаше дума за политическо преследване!

Един от младежите сграбчи американското знаме за дръжката и заблъска с орела на върха му тръбите на тавана.

— Това е знамето на вашата страна! — развика се той.

— Този факт вече ни е известен — каза специалният агент. — Вземете му го.

— Този ден ще остане в историята — обади се Джоунс.

— Всеки ден остава в историята — отвърна агентът. — Добре. Къде е човекът, който нарича себе си Джордж Крафт?

Крафт вдигна ръка. Направи го почти с радост.

— Това знаме и на вашата страна ли е? — попита агентът със сарказъм.

— Ще трябва да го погледна отблизо — заяви Крафт.

— Как се чувства човек, когато дългата му бляскава кариера изведнъж свърши?

— Всички кариери свършват. Знам го от много отдавна.

— Може би ще направят филм по биографията ви.

Крафт се усмихна.

— Може би. Но ще искам много пари за правата върху заснемането.

— Само един актьор би могъл да изиграе ролята истински — усмихна се специалният агент. — Може би никак няма да е лесно да го наемат.

— Така ли? — попита Крафт. — И кой е той?

— Чарли Чаплин. Кой друг може да изиграе шпионин, който не е преставал да пие от 1941 до 1948 година? Кой друг би могъл да изиграе руски шпионин, изградил мрежа, състояща се почти изцяло от американски агенти?

Външната любезност на Крафт изчезна и под нея се появи един пребледнял, сбръчкан старец.

— Това не е вярно! — извика той.

— Попитайте началниците си, ако не вярвате на мен.

— Те знаят ли?

— Най-накрая загряха. Ако се беше прибрал у дома, не те очакваше нищо по-добро от куршум в тила.

— Защо ме спасихте?

— Да кажем, от сантименталност.

Крафт се замисли над положението и шизофренията го спаси елегантно.

— Всъщност, нищо от това не ме засяга — заключи той и възвърна самообладанието си.

— Защо? — попита специалният агент.

— Защото съм художник. Това е главното, което съм.

— Не забравяй да занесеш боите и четките си в затвора — каза агентът и се обърна към Рези. — А вие, разбира се, сте Рези Нот.

— Да — отвърна тя.

— Доволна ли сте от малкия си престой в страната ни?

— Какво се очаква от мен да отговоря?

— Каквото пожелаете. Ако имате някакви оплаквания, ще ги предам на съответните компетентни власти. Опитваме се да увеличим туристическия поток от Европа.

— Говорите много смешни неща — поклати глава тя, без да се усмихва. — Съжалявам, че и аз не мога да ви отговоря със същото. Не ми е до смях.

— Съжалявам да го чуя — каза специалният агент.

— Вие не съжалявате. Аз съм тази, която съжалява. Съжалявам, че няма за какво да живея. Единственото, което имам, е любовта ми към един човек, но този човек не ме обича. Той е толкова изхабен, че вече не е в състояние да обича. От него не е останало нищо, освен любопитство и две очи. Не мога да ви кажа нищо смешно — продължи Рези, — но мога да ви покажа нещо интересно.

Тя сякаш докосна устните си с пръст. Всъщност, мушна в устата си капсула цианкалий.

— Ще ви покажа как една жена умира, заради любовта.

И тогава Рези Нот залитна и падна в обятията ми мъртва.