Кърт Вонегът
Майка Нощ (8)

ГЛАВА ШЕСТА
ЧИСТИЛИЩЕ…

По въпроса за моето чистилище Ню Йорк: прекарах там петнайсет години.

Изчезнах от Германия в края на Втората световна война. Появих се отново, неразпознат, в Гринидж Вилидж и наех един потискащ тавански апартамент, в чиито стени църкаха и скърцаха плъхове. Продължих да живея там до преди около месец, когато ме докараха в Израел, за да ме съдят.

В този тавански апартамент, наред с плъховете, имаше и едно хубаво нещо — прозорецът му гледаше към малка градинка, оформена в съединените задни дворове. Тази райска градинка бе оградена с къщи от всички страни.

Беше достатъчно голяма, за да могат децата да играят на криеница.

Често от нея долиташе един вик, който винаги ме караше да спра на място и да се вслушам. Това беше малко тъжният, мелодичен вик, който означаваше, че играта на криеница е свършила, че тези, които все още се крият, трябва да се покажат и че е време да се прибират у дома.

Викът беше този: „Едно, две, три, играта се свърши!“

И аз, който се криех от много хора, които може би искаха да ме наранят или убият, често копнеех някой да нададе този вик за мен, да прекрати безкрайната игра на криеница, с тъжното, мелодично:

„Едно, две, три, играта се свърши!“