Кърт Вонегът
Майка Нощ (5)

ГЛАВА ТРЕТА
БРИКЕТИ…

Надзирателят, който сменя Андор Гутман в шест часа вечерта, е Арпад Ковач. Арпад е като фойерверк — буен и весел.

Когато снощи пое смяната, пожела да види какво съм написал досега. Дадох му няколкото страници и той тръгна да се разхожда напред-назад, като ги хвалеше шумно.

Не ги прочете. Хвалеше ги за това, което си мислеше, че са.

— Дай ги на тези хрисими копелета! — каза той снощи. — Дай ги на тези самодоволни брикети!

Под брикети разбираше хората, които не са направили нищо, за да спасят живота си или живота на някой друг, когато нацистите взели властта. Хора, които били готови кротко да отидат до газовите камери, щом като палачите им го искали. Брикетът, разбира се, е пресован в специална форма въглищен прах, много удобен за транспортиране, съхранение и горене.

Арпад, след като се изправил лице в лице пред перспективата да се окаже евреин в нацистка Германия, не станал брикет. Точно обратното. Снабдил се с фалшиви документи и се записал в унгарските SS.

Този факт е в основата на симпатиите му към мен.

— Кажи им на какво е способен човек, за да остане жив! Какво толкова благородно има в това да си брикет?

— Слушал ли си някое от радиопредаванията ми? — попитах го аз. Оръдието на моите военни престъпления бяха радиопредаванията. Бях нацистки радиопропагандист, хитър и изпълнен с омраза антисемит.

— Не — отговори той.

Аз му подадох едно транскрибирано мое радиопредаване, доставено ми от института в Хайфа.

— Прочети го.

— Не е нужно — отвърна той. — В онези дни всички непрекъснато повтаряха едно и също.

— Все едно, прочети го… като услуга.

И той започна да чете, а лицето му ставаше все по-вкиснато и по-вкиснато. Най-накрая ми върна листа.

— Разочароваш ме.

— Така ли?

— Толкова е слабо! Няма сол, няма пипер, няма жар! Мислех, че си бил майстор на расовите обиди!

— А не съм ли?

— Ако някой от моето отделение в SS беше говорил толкова приятелски за чифутите — каза Арпад, — щях да наредя да го разстрелят за предателство! Гьобелс трябваше да те уволни и на твое място да вземе мен, за да бичувам евреите по радиото както трябва! На земята щяха да и се изприщят ушите, като ме слуша!

— Но ти вече си изпълнявал своята мисия в SS — отбелязах аз.

Арпад се усмихна, припомняйки си дните в SS.

— Какъв ариец бях!

— И никой не те заподозря? — попитах го аз.

— Кой би посмял? Бях толкова чист и вдъхващ ужас ариец, че дори ме зачислиха към специална част. Задачата ни беше да открием как така евреите винаги научават плановете на SS. Отнякъде изтичаше информация и ние трябваше да спрем това безобразие. — Изглеждаше обиден и възмутен, въпреки че самият той бе пускал тази информация.

— И успя ли частта ти да изпълни задачата?

— С радост мога да кажа, че четиринайсет души от SS бяха разстреляни по наша препоръка. Адолф Айхман лично ни поздрави.

— Значи си го познавал, така ли?

— Да… — отвърна Арпад. — И съжалявам, че тогава не знаех колко важен е той.

— Защо?

— Щях да го убия — каза Арпад.