Кърт Вонегът
Майка Нощ (38)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ШЕСТА
ВСИЧКО, БЕЗ КВИЧЕНЕТО…

— Поне да не беше илюстрирана! — възмутих се ядосано.

— Какво значение има?

— Това е осакатяване! Картинките неизбежно осакатяват думите! Тези думи не са измислени, за да вървят с картинки! Ако са с картинки, те престават да бъдат същите!

Уиртанен сви рамене с безразличие.

— Все едно, нищо не можеш да направиш. Освен ако не обявиш война на Съветския съюз.

Затворих очи ядосано.

— Какво казват в Чикагските кланици за това, което могат да направят с прасето?

— Не знам.

— Хвалят се, че могат да намерят приложение за всяка негова част, освен квиченето.

— Е, и?

— Точно така се чувствам в момента. Като разфасовано прасе, за чиито части специалисти са намерили приложение. Само че, Боже мой, струва ми се, че са намерили приложение и за квиченето ми! Онази част от мен, която искаше да каже истината, е превърната в изпечен лъжец! Любовта у мен е превърната в порнография! Художникът у мен е превърнат в грозота, каквато светът досега не е виждал! Дори и най-скъпите ми спомени са превърнати в храна за котки, туткал и лебервурст!

— Кои са тези спомени? — попита Уиртанен.

— Спомените за Хелга… Моята Хелга — казах аз и заплаках. — Уби ги Рези, заради интересите на Съветския съюз. Накара ме да престана да вярвам в тези спомени и те никога повече няма да са същите. — Отворих очи. — По дяволите! — Изругах тихо. — Предполагам, че аз и тези прасета трябва да се чувстваме поласкани от хората, доказали нашата полезност. Радвам се за едно…

— Така ли?

— Радвам се за Бодовсков. Радвам се, че някой е заживял като човек на изкуството с моите работи. Спомена, че бил арестуван и съден?

— И разстрелян.

— За плагиатство?

— За оригиналност — каза Уиртанен. — Плагиатството е най-незначителното прегрешение. Какво може да навреди, ако някой напише нещо, което вече е написано? Истинската оригиналност е тежко престъпление, което често изисква жестоко и необикновено наказание, преди да получи последния смъртен удар.

— Не разбирам.

— Твоят приятел, Крафт-Потапов, се е досетил, че ти си авторът на много от нещата, за чието авторство е претендирал Бодовсков. Докладвал е фактите на шефовете си в Москва. Вилата на Бодовсков е била претърсена. Открили са вълшебния куфар с твоите ръкописи, скрит в сеновала на плевнята му.

— Е, и?

— Всичко, написано от теб, се оказало публикувано.

— Е, и?

— Бодовсков бил започнал да попълва съдържанието на куфара със своя собствена магия. Агентите открили две хиляди страници сатира за Червената армия, написана със стил, който значително се различавал от този на Бодовсков. За това небодовсковско поведение, Бодовсков бил разстрелян. Но, стига толкова за миналото — каза изведнъж Уиртанен. — Чуй какво имам да ти кажа за бъдещето. След половин час — той погледна часовника си — къщата на Джоунс ще бъде завзета. В момента е обкръжена. Не исках да си там, защото нещата са достатъчно усложнени и без това.

— Къде предлагаш да отида?

— Не се връщай в апартамента си. Патриотите са го разпартушинили. Вероятно ще разпартушинят и теб, ако те хванат там.

— Какво ще стане с Рези? — попитах.

— Само ще я депортират. Не е извършила никакво престъпление.

— Ами с Крафт?

— Очаква го солиден престой в затвора. Няма нищо срамно. Струва ми се, че и без това би предпочел тукашния затвор, пред завръщането у дома. Преподобният доктор Лайънъл Дж. Д. Джоунс ще влезе в дранголника за незаконно притежание на оръжие и всички други чисто криминални прегрешения, които успеем да докажем. За отец Кийли не се предвижда нищо и предполагам, че пак ще тръгне да скита из бедняшките квартали. Черният фюрер също ще бъде освободен.

— А железните гвардейци?

— Железните гвардейци на белите синове на Американската конституция — отговори Уиртанен — ще изслушат една впечатляваща лекция за това, колко незаконни са в тази страна всякакви частни армии, убийства, бунтове, предателства и насилствени сваляния на правителства. После ще бъдат изпратени вкъщи, за да образоват родителите си, ако подобно нещо е възможно.

Уиртанен отново погледна часовника си.

— По-добре тръгвай… изчезни от този район.

— А мога ли да попитам кой е твоят агент в къщата на Джоунс? Кой пъхна бележката в джоба ми?

— Можеш да попиташ, но сигурно знаеш, че няма да ти кажа.

— Не можеш да ми се довериш дотолкова?

— Как мога да се доверя на човек, който е бил толкова добър шпионин като теб, мм?