Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mother Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 22гласа)

Информация

Издание:

МАЙКА НОЩ. 1994. Изд. Весела Люцканова, София. Роман. Превод: от англ. Владимир ГЕРМАНОВ [Mother Night/ Kurt VONNEGUT (1961, 1966)]. Редактор: Вихра МАНОВА. Художник: Росица КРАМЕН. Печат: „Полипринт“, Враца. Формат: 84×108/32 (130×200 мм.). Печатни коли: 15. Страници: 240. Цена: 40.00 лв.

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ALLES KAPUT…

Отпуснах се отчаяно върху някакъв сандък.

— С няколко добре подбрани думи, успя да ме сразиш! Колко по-беден съм тази минута, отколкото бях в предишната! Приятел, мечта и любовница — казах аз — alles kaput!

— Продължаваш да имаш приятел — увери ме Уиртанен.

— Какво искаш да кажеш?

— Той е като теб. Може да бъде много неща едновременно, при това съвсем искрено. — Полковникът се усмихна. — Това е дар.

— Какво е смятал да направи с мен? — попитах аз.

— Искал е да те накара да напуснеш страната и да те заведе в чуждбина, откъдето да бъдеш отвлечен с по-малко международни усложнения. Той е подхвърлил на Джоунс кой си и къде живееш, той е събудил духовете на О’Хеър и другите патриоти и всичко това, за да те накара да се махнеш.

— Мексико… Мечтата, която ми пробута…

— Знам. В момента в Мексико сити те очаква самолет. Ако отидеш там, няма да прекараш на земята и две минути. Веднага ще полетиш за Москва с най-модерна реактивна машина, без да си купуваш билет.

— Доктор Джоунс също ли е в играта? — попитах.

— Не — отговори Уиртанен. — Той взема интересите ти присърце и е един от малкото, на които можеш да се довериш.

— А за какво съм им притрябвал в Москва? Какво ще правят с мен… с такава стара останка от Втората световна война?

— Искат да те покажат на света като пример за това, какви фашистки военнопрестъпници приютява нашата страна. Надяват се и да признаеш, че между американците и нацистите е съществувало тайно сътрудничество.

— А защо ще признавам подобно нещо? С какво смятат да ме заплашват?

— Това е много просто. То е очевидно.

— Изтезания?

— По всяка вероятност, не. По-скоро смърт.

— Не се боя от смъртта — казах аз.

— Не твоята.

— Тогава, чия?

— На момичето, което обичаш и което те обича — отвърна Уиртанен. — Смъртта, ако не им сътрудничиш, ще бъде за малката Рези Нот.