Кърт Вонегът
Майка Нощ (35)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА
КОМУНИЗМЪТ НАДИГА ГЛАВА…

Както казах, срещнах моята кръстница, синята фея за трети и последен, както по всичко личи, път в един изоставен магазин срещу къщата на доктор Джоунс, в която се криехме аз, Рези и Джордж Крафт.

Не бързах да вляза в тъмната запустяла сграда, защото вътре очаквах да открия всичко — от цветнокож гвардеец на Американския легион, до взвод израелски командоси, очакващи ме, за да ме заловят.

Със себе си носех пистолет — един от „Люгер“-ите на железните гвардейци, с нарези двайсет и втори калибър. Не беше в джоба ми, а в ръката, зареден и готов за стрелба. Огледах предната част на магазина, без да се показвам. Беше тъмно. След това на кратки прибежки — от кофа за боклук до кофа за боклук, — изтичах отзад. Всеки, който се опиташе да се нахвърли върху мен — Хауард У. Камбъл, младши, щеше да бъде надупчен като с шевна машина от заоблени оловни парченца. И трябва да призная, че докато правех малките прибежки и се прикривах, заобичах пехотата — независимо чия.

Човекът, помислих си, е пехотно животно.

В задната част на магазина лампата светеше. Погледнах през прозореца и видях една удивително спокойна сцена. Полковник Франк Уиртанен, моята кръстница, синята фея, отново седеше край една маса и отново ме чакаше.

Сега беше стар, много стар, слаб и без нито един косъм, като Буда.

Влязох.

— Мислех, че досега трябваше да си се пенсионирал — казах аз.

— Пенсионирах се преди осем години. Построих си къща край едно езеро в Мейн със собствените си две ръце, брадва и тесла. Повикаха ме за консултация като специалист.

— По какво?

— По теб.

— Защо изведнъж този интерес към особата ми?

— Именно това трябваше да разбера.

— Не е трудно да се досетиш защо съм им притрябвал на израелците.

— Съгласен съм. Но е истинска мистерия откъде-накъде руснаците те смятат за толкова тлъста хапка.

— Руснаците? Какви руснаци?

— Момичето, Рези Нот, и стария художник на име Джордж Крафт. И двамата са комунистически агенти. Наблюдаваме Крафт още от 1941-а. Оставихме момичето да влезе в страната необезпокоявано, за да разберем какво се надява да постигне.