Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (85)

85.

Половин час по-късно Яшим излезе на площада по права улица, идваща от юг.

Точно пред него се виждаше великолепният кипарис, където одеве бе приказвал със старците.

От мястото, на което бе застанал, на петстотин метра от стената, успя да види онова, което му бе убягнало преди. Сега имаше поглед над дървото. Точно над заострения му връх, макар и полуразрушена, се забелязваше великолепна византийска кула, издигаща се над масивните градски стени.

Керкопорта. Малката порта.

Малцина истанбулчани знаеха подробности около нашествието през 1453 година. Това бе стара работа, почти на четиристотин години. Така е било отредено, затова въпроси като защо и как градът е бил отнет от гърците никак не вълнуваха жителите на турския Истанбул през деветнайсети век.

Имаше два вида хора, които проявяваха интерес и разказваха историята на всеки желаещ да я чуе.

Еничарите се интересуваха с неприкрита гордост.

Фанариотите също се интересуваха, ала със съжаление, макар Яшим да не успя да определи дали съжалението им е искрено. Истината бе, че гръцките принцове търговци от Фанар бяха натрупали богатствата си по време на отоманското владичество.

Яшим помнеше много ясно къде беше, когато чу за пръв път в пълни подробности разказа за турското нашествие. Къщата на семейство Маврокордато в квартала Фанар бе най-величествената и най-мрачната на цялата улица. От притаилия се зад високи зидове дом в стил рококо семейството ръководеше непрекъснато увеличаващите се поръчки, идващи чак от княжествата по Дунав и складовете в Трабзон, като не се отказваше от граждански и духовнически титли и санове. През вековете семейство Маврокордато бе дало на света учени и императори, боляри, сюзерени и флотски адмирали, негодници, светци и красиви дъщери. Бяха неприлично богати, със завидни връзки, а информацията, с която разполагаха, ги правеше опасни.

Онази вечер на масата се бяха събрали седем членове на семейство Маврокордато и Яшим. По лицата им бяха изписани и веселост, и горчивина, и страх, и завист, и самодоволство, и презрение. Имаше и едно прелестно лице, което той все още виждаше в сънищата си, чийто поглед казваше много повече. Само очите на всички бяха еднакви — сини и проницателни. Едва тогава Яшим разбра защо турците се страхуват от сините очи.

Масата бе покрита с анатолийска покривка, която сигурно е била работена в продължение на години, защото възлите бяха стегнати много здраво. Бяха сервирали кафе, и когато дръпнаха тежките завеси и слугите се оттеглиха, Георгиос Маврокордато, патриархът на клана с едра челюст, накара Яшим да докладва.

След това Георгиос бавно пристъпи към камината и останалите се надигнаха, за да се преместят при него. Мълчанието им приличаше на тих разговор. Най-сетне престарялата майка на Георгиос приглади черната си копринена рокля и повика Яшим.

Тогава му разказа за нашествието.