Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (59)

59.

Прийн пъхна пръст в черната дупка на вратата, сви го и се опита да напипа тънкото дървено резе.

Докосна го с нокът и го побутна. Щом вратата се отвори, неочаквано течение довя неприятна сладникава миризма на развалено месо и угаси пламъка на свещта. Тя извика от изненада и уплаха и направи крачка назад към тъмното.

Вратата се отплесна и се удари в страничната стена. В същия момент Прийн усети как нещо се отрива в лицето й и бръмва като насекомо. Отдръпна глава назад, препъна се, подхлъзна се и полетя от последното стъпало. Падна тежко, след като се блъсна в стената отзад и се строполи на тесните стълби.

Озова се свита на болезнено кълбо, отпуснала буза на пода в коридора. Дясната й ръка пулсираше. Няколко секунди остана неподвижна, заслушана в бясното препускане на кръвта, нахлула в главата й, и стърженето на дъха й. В тъмнината той й се стори неестествено шумен.

В следващия миг долови приглушено пропукване откъм стълбите, съвсем близо до краката й, сякаш някой пробваше дали дюшемето ще издържи тежестта му.

Някой приближаваше към нея.

Някой слизаше по стълбите, след като бе излязъл от собствената й стая.

Тя се оттласна от пода, без да губи и секунда, за да скочи на крака и да се хвърли надолу по коридора. Когато се подпря на лакът, остра болка я проряза чак до рамото, качи се към врата и тя отвори уста, за да изпищи.

В следващия миг викът застина на устните й.