Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (46)

46.

Прийн не можеше да повярва на думите на имама. Възраждане на еничарите ли? Кадети от Новата гвардия, открити убити по отвратителен начин?

Протегна ръка към пинцетата и се зае да си почисти веждите.

Докато се гледаше в огледалото, се запита дали думите на имама имаха нещо общо с информацията, която бе открила за приятеля си Яшим.

Убийство.

Сърцето й трепна.

Днес щеше да ги изскубе малко по-високо и да подчертае извивката с черно. Затананика си.

Онова, което чу в джамията, нямаше нищо общо с Яшим, нито пък с нея, нито дори с противния сводник.

С опитна ръка изскубна поникналите косъмчета, без да откъсва поглед от огледалото.

Затова пък Йорг можеше да е замесен в какво ли не и с кого ли не.

Тя само бе предала клюката, която бе дочула. Нищо повече.

Яшим поне остана доволен. Златен прашец, бе нарекъл той сведенията й.

Той не би я издал. Прехвърли се на другата вежда.

Йорг обаче би я издал. Йорг би издал всичко и всеки, стига да се намереше някой да му плати достатъчно.

Или да го стресне достатъчно.

Прийн въздъхна дълбоко. Мисълта, че нещо е уплашило Йорг, бе… ами страшна.

Остави пинцетата и посегна към чернилото. Зае се внимателно да уплътни извивката на веждите.

Какво ли би направил Йорг, питаше се тя, ако разбере за убитите войници? Не в джамията. Хората като Йорг не чуваха нищо в джамиите. Те дори не ходеха по такива места.

Ако все пак чуеше, дали нямаше да се сети?

Чернилото трепна. Лицето, което я гледаше от огледалото, бе пребледняло.

Сигурно щеше да пропее. Сигурно.