Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (45)

45.

Кислар ага бе с глас на дете, тяло на поостарял борец и тежеше сто и петнайсет килограма. Никой не можеше да познае възрастта му, дори самият той не бе сигурен кога е излязъл от утробата на майка си под жаркото африканско слънце. Няколко килограма ненужен живот. Още едно гладно гърло. Лицето му бе прорязано от дълбоки черни бръчки, ала ръцете му бяха гладки и нежни като на момиче.

В момента бе приковал поглед в млада жена.

В безупречната си ръка държеше сребърен пръстен. С другата бе стиснал брадичката на момичето.

Кислар ага наклони главата й на една страна.

— Погледни тук — изсъска той.

Тя затвори очи. Евнухът стисна по-здраво.

— Защо… си… взела… пръстена?

Азул притвори очи и усети как напират сълзи на болка. Пръстите му се бяха врязали върху устата и тя я отвори широко. Пръстите му се вмъкнаха между зъбите й.

Тя го захапа. Захапа го с всички сили.

Кислар ага не бе пищял от много години. За последен път бе надавал писък, когато бе малко момче в суданското село. Все едно че квичеше прасе сукалче. Воят все още бликаше, когато лявата му ръка се стрелна между краката й, след това се отпусна за миг, за да я стисне по-добре. Стоката не бива да се накърнява.

Палецът му потърси отвора отдолу. Пръстите му се разтвориха и попаднаха на здраво стиснатите мускули. Ръката му се стегна като менгеме.

Момичето ахна и Кислар ага се отдръпна. Пъхна нахапаните си пръсти под мишницата, ала не я пусна.

Изви пръсти и момичето отметна глава назад. Кислар ага натисна още по-силно. Тя разбра, че я притискат, за да се измести встрани, и се отдръпна, за да избегне натиска.

Чернокожият усети, че се изплъзва и протяга ръка, за да се подпре. Дръпна я рязко.

Задъхан, се отпусна на колене и започна да разтваря гънките на наметалото си.

Беше забравил за сребърния пръстен.

Помнеше само, че трябва да я накаже и че не може да устои на желанието.