Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (44)

44.

Яшим разбърка машинално кафето и се опита да открие какво точно го притесняваше около събитията през нощта.

Не беше пожарът. В Истанбул непрекъснато избухваха пожари, въпреки че снощи за малко да изпуснат нещата. Ами ако бе затворил прозорците? Дали миризмата на изгоряло щеше да го събуди навреме? Ами ако бе продължил да спи, без да разбере, че танцуващите пламъци напредват към неговата улица, и се събудеше едва когато бе прекалено късно, когато стълбите бяха в облаци дим, а прозорците всеки момент щяха да се пръснат от горещината.

Представи си тълпата, която видя днес сутринта, жените и децата, застанали уплашени насред улицата. Не си бяха доспали, ала това бе истинска благословия, защото се бяха събудили навреме.

Думи от карагьозкото стихче се появиха неканени в мислите му.

Събудете ги.

Лъжичката застина в чашата.

Имаше още нещо. Мъжът беше казал нещо.

„Дело на еничари е това. И като си помисля, че викахме еничарите от «Баязид» да я вършат тази работа!“

Еничарски противопожарен отряд бе настанен близо до джамията „Баязид“, първата и може би най-внушителната джамия на султаните. Сам великият архитект Синан паша, чиято джамия „Сюлеймание“ бе надминала „Света София“, признал на времето, че джамията „Баязид“ бе прокарала пътя към новото. Ала не джамията бе важна в случая, а местоположението й. Храмът бе кацнал гордо на върха на хълма над Капалъ чарши, една от най-високите точки на Истанбул.

На това му се казваше великолепна наблюдателница. Мястото бе толкова ценно, че бе избрано за най-високата и може би най-грозната сграда в империята — противопожарната кула със същото име. Торбата с костите бе открита на няколко метра от нея.

Имаше още една еничарска наблюдателница — противопожарната кула на Галата. Бе разположена високо над отточния канал, запушен от обезобразения труп на втория кадет.

А на мястото, служило на времето за център на еничарите — старите казарми, изравнени преди години със земята, за да бъдат построени имперските конюшни, — се бе извисявала кула, която Яшим смътно помнеше.

Палевски бе подхвърлил, че може и да има схема, по която убийците се отървават от телата — което означаваше, че ако всеки един от труповете бе подхвърлен близо до някоя от бившите противопожарни кули, еничарските наблюдателници… Яшим се замисли.

Потушаването на пожарите бе сред отговорностите на еничарите. Те дори се бяха превърнали в тяхно оръжие. Хората се будеха от сън и скачаха от леглата при тревожния звън на противопожарните камбани. Събудете ги.

Къде ли е била другата пожарникарска кула? Труповете бяха четири. Следователно и кулите трябваше да са четири. Четири кули.

Може би, мислеше ожесточено Яшим, може би все още имаше време.