Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (41)

41.

Полската резиденция бе невероятно красива на тъмно. С падането на мрака дори ръждата по перилата не личеше, а избуялата мирта, скрила навеса за карети от любопитни погледи, изглеждаше още по-гъста и непроходима с изчезването на светлината. Тогава отдавна останалите без обитатели празни стаи, в които гипсовите тавани се ронеха и посипваха с леки белоснежни люспи загубилия лъскавина и блясък прашен дървен под, оживяваха тайно, сякаш бяха затворени само за през нощта. С падането на мрака елегантната някога къща си възвръщаше забравените през последните шейсет години тежест и блясък.

Откъм двата прозореца на първия етаж трепкаше неуверен пламък и ставаше по-ярък с прииждането на тъмнината. Ако някой надникнеше през прозорците, открай време без кепенци — те и без това не можеха да се затворят, защото черчеветата се бяха изметнали, а пантите — ръждясали от зимната влага, — пред погледа му щеше да се разкрие царственият хаос вътре.

Стаята, в която преди няколко часа Яшим бе оставил полския посланик да се двоуми дали да отвори бутилка хубава водка, или да пие евтиния алкохол, който му доставяха тайно кримските моряци, приличаше на свърталището на полудял библиофил. Върху подноса за чай бе изоставена цигулка. Десетина книги бяха запокитени напълно безсистемно на пода; други двайсетина бяха накамарени върху облегалките за ръце на един от фотьойлите. Върху изтъркано писалище бе подхвърлена цяла колекция от томчета, между които бяха оставени безразборно малки като напръстници чаши. Изглежда, някой бе търсил нещо.

Станислав Палевски лежеше на пода зад един от фотьойлите. Беше отметнал глава с широко отворена уста, безжизнените му очи бяха втренчени в тавана. От време на време похъркваше тихо.