Джейсън Гудуин
Дървото на еничаря (123)

123.

Когато стигнаха портата Ортакапъ, Яшим забави крачка.

— Ибу — поде тихо. — Ще те придружа само дотук. Няма смисъл да идвам и аз. Трябва да кажеш, че Кислар ага е мъртъв, че в двореца е тихо. Само това. Разбра ли ме?

Ибу стисна ръката му.

— Ти ще бъдеш ли там?

Яшим се поколеба.

— Трябва да намеря сераскера — отвърна той. — За теб няма опасност. Те очакват вестоносец. Върви!

Погали Ибу по рамото и проследи с поглед как младежът преминава през портата и се отправя към групата мъже, скупчени под тъмната сянка. Видя ги да се раздвижват и обръщат, бе сигурен, че Ибу е привлякъл вниманието им, измъкна се през портата и се прокрадна покрай стената на първия двор, обгърнат в сенките.