Фернандо се изсмя. Кастило му се закани с пръст. Запита се дали след като вече разполага с толкова много власт, ще успее да накара Тайните служби да променят кодовото име, което Джоуел Исаксън му бе лепнал, когато започна работа при секретар Хол.

Агентът на Тайните служби ги поведе към асансьора, махна им с ръка да влязат и уточни:

— Пети етаж, господин Кастило. Чакаме ви тук.

Висока яка жена — очевидно от латиноамерикански произход — бе застанала във фоайето на петия етаж, когато вратата се отвори. Косата й бе опъната назад и Кастило забеляза предавателя в ухото й. От лявата страна на ханша се виждаше издутина, което означаваше, че е въоръжена с пистолет.

— Насам, господин Кастило. Специален агент Шнайдер е в петстотин двайсет и седма.

— Muchas gracias — отвърна Кастило.

Лесно откри стая 527. Пред вратата бяха седнали двама полицаи. Единият бе с моторджийски ботуши, в униформата на елитните части на пътна полиция, а другият, едър мъж в цивилно облекло, имаше на ухото издайническият предавател на човек от Тайните служби.

Щом Кастило се приближи, двамата скочиха.

Кастило погледна наляво и видя остъклената чакалня. В нея се бяха събрали десетина човека. Трима бяха от полицията във Филаделфия: главен инспектор Фриц Крамер, командир на Бюрото по антитероризъм; капитан Франк О’Брайън, който завеждаше разузнаването и екипа за борба с организираната престъпност в същия отдел, където Бети Шнайдер бе работила като сержант; и лейтенант Франк Шнайдер от магистралните патрули, по-големият брат на Бети, готов да я защитава от целия свят.

Имаше и двойка, които Кастило реши, че са родителите на Бети, свещеник и още няколко човека.

„А ти какво очакваше? Че ще бъдете само вие двамата ли?“

Напразно се бе надявал, че никой в чакалнята няма да го види.

Агентът от Тайните служби, застанал на вратата го уведоми:

— Специален агент Шнайдер е в рентгенологията, господин Кастило. Ще я върнат всеки момент. Има чакалня…

Той посочи към останалите.

— Не може ли да почакам тук?

— Може, господине.

Кастило и Фернандо влязоха в стаята. Леглото не бе оправено, ала по нищо друго не личеше, че Бети е била в стаята.

„Не видях Джак Бритън в чакалнята. Къде, по дяволите, се е скрил?“

Приближи до прозореца и погледна към вътрешния двор. Обърна се едва когато усети, че вратата се отваря.

Бети бе на носилка. Прехвърлиха я на леглото и изкараха носилката.

Чак тогава тя вдигна ръка и изстена:

— О, Чарли!

Говореше през стиснати зъби.

Кастило приближи до леглото и пое протегнатата й ръка, целуна я, наведе се и я целуна нежно и по челото. След това останаха загледани един в друг.

След около трийсет секунди той се осмели да заговори.

— Виенски шницел, сладурче.

Бети му се усмихна.

— Ако нямаш нищо против, Кастило, майка ни иска да я види — чу той гласа на лейтенант Франк Шнайдер зад себе си.

Кастило се обърна.

Зад брата на Бети видя двойката, която бе предположил, че са родителите й. Зад тях бе застанал свещеникът и още един мъж.

— Какво ти става, Франсис! — скара му се майката на Бети. — Не виждаш ли как го гледа?

— Много се извинявам — обади се Кастило.

Бети пусна ръката му с нежелание.

Майката на Бети докосна бузата на Чарли и пристъпи към леглото.

Баща й го огледа свирепо.

Кастило излезе от стаята, последван от Фернандо, и само след миг от лейтенант Шнайдер.

„Да не би да излезе, защото искаше майка му и баща му и свещеникът да останат насаме с Бети? Или майка му го е накарала да излезе?“

— Костело! — извика лейтенант Шнайдер.

Кастило се обърна. Шнайдер се приближи до него.

— Бях ти обещал да ти счупя краката.

И патрулът, и агентът от Тайните служби пред вратата на Бети скочиха.

— Казвам се Кастило — отвърна спокойно Чарли. — Да, спомням си нещо такова.

— Знаех, че ще ни донесеш само неприятности, още от мига, в който те видях — заяви Шнайдер. — Тя е тук заради теб.

Кастило кимна едва забележимо.

— Виновен съм, така е.

— Ако те видя отново около нея, ще ти счупя краката, ще ти отскубна ръцете и ще ти ги навра в задника.

Кастило не отговори.

Фернандо пристъпи напред.

— Чакай да ти кажа нещо, дребен. — Това „дребен“ бе доста относително. Лейтенант Шнайдер бе метър и осемдесет и три и поне с двайсет килограма по-лек от Фернандо Лопес.

— Разкарай се, лоена топко! — изсъска лейтенант Шнайдер.

— Достатъчно, лейтенант! — изрева главен инспектор Крамер. — Отдръпни се! Незабавно!

— Тъкмо се канех да уведомя лейтенанта — започна да обяснява спокойно Фернандо, — че в нашето семейство, ако някой иска да се докопа до Чарли, първо трябва да мине през мен.

— Не наливай масло в огъня — сопна се главен инспектор Крамер. — Питай пожарникарите. И двамата замълчете веднага!

Кастило се разсмя.

— А ти, Шнайдер, ако посмееш още веднъж да си отвориш устата, ще ти наредя да напуснеш! Разбра ли ме?

Шнайдер кимна.

— Отвръща се: „Разбрах, господине!“, лейтенант.

— Разбрах, господине — повтори с нежелание Шнайдер.

— Чарли, трябва да поговоря с теб — отвърна Крамер. — А О’Брайън иска да знае какво става. Ако накарам нашата горила да чака в онзи край на коридора, ще накараш ли твоята горила да чака тук? — Той посочи в двете противоположни посоки.

Кастило погледна Франк Шнайдер.

— Имаш право да чуеш какво ще кажа на шефа. Ще се държиш ли прилично?

Лейтенантът кимна.

— Отговори с „да“ или „не“, дяволите да те вземат — сопна се Крамер.

— Добре, добре — примири се лейтенант Шнайдер.

— Можем да отидем в чакалнята — реши Крамер и отвори вратата.

— Кажи, Франк, какво мислиш — обърна се главен инспектор Крамер към капитан О’Брайън, когато Кастило приключи разказа си.

— Огромни пратки кокаин идват от Аржентина — отвърна О’Брайън.

— Не знаех — намеси се Фернандо.

— Прекарват ги със самолети от Колумбия до Боливия или Парагвай — понякога направо в Парагвай, — след това ги препращат в Аржентина — обясни О’Брайън. — После мулетата ги прекарват от Буенос Айрес в Маями. Аржентинските агенти от ДРУ са умни. Вместо да арестуват мулетата, те ги оставят да се качат на самолета, обаждат се на нашата Агенция за борба с наркотиците и те посрещат самолета в Маями. Така спират кокаина, а ние плащаме за съдебния процес на мулетата и затворническата килия от петнайсет до двайсет години.

— ДРУ не се занимават само с наркотици, капитане — отвърна Кастило. — Това е аржентинското ФБР, ЦРУ и Агенция за борба с наркотиците под един покрив.

— Нямах представа — отвърна О’Брайън. — Мисля си, че момчетата от „Наркотици“ — и тук, и там, както и навсякъде — си разчистват пътя със стрелба. Който решат, че се пречка, ако някой е чул или видял нещо, гледат да го очистят. Включително и хората от семейството му.

— Не казвам, че не е така — отвърна Кастило. — Подобна възможност не мина през ума нито на познатия ми от Агенцията за борба с наркотиците, нито на шефа на ДРУ.

— Те какво мислят по въпроса?

— Нямат представа — призна Чарли. — Знаем само — а в Аржентина и това дори не знаехме, — че някой се опитва да се добере до Жан-Пол Лоримър и е готов да убива, за да го стори.

— Преди няколко години тук, във Филаделфия, имаше един случай — започна да разказва Крамер. — Вкарваха наркотици от… откъде беше, Франк?

— От Сенегал — уточни О’Брайън.

— Пращаха ги от Сенегал до мисията им в ООН в Ню Йорк. Ползваха дипломатически имунитет. Случилото се не беше… по правилата.

Кастило кимна.

— Кучетата ни — не К–9, а специалните, дето душат за наркотици, от онези малките шпаньолите, абе не помня точно каква порода — надушили кокаина в пратката. Нямаше как да издействаме разрешително, за да направим проверка, но докато проверявах за експлозиви, един от кашоните случайно се прекатури. Нямаше поражения, но отвътре щръкнаха спринцовки… Нали се сещаш? От онези с огромните игли.

Кастило кимна отново.

— А после се посипа бял прашец, който се оказа първокачествена кока. — Тогава се обадихме на Агенцията за борба с наркотиците. Те пък се обадиха на ФБР, на митниците и на Държавния департамент. След това стана една… От Държавния департамент не ни повярваха, че белият прах се е изсипал от кашона; само дето не ни обвиниха, че нарушаваме дипломатическия имунитет. Уплашиха се, че сенегалският посланик ще се разпищи и ще дръпне някоя антиамериканска реч.

— Накрая пуснаха пратката през митницата. Когато ФБР повика ченгетата от Ню Йорк и им разказаха какво сме открили, те поставиха под непрекъснато наблюдение сенегалската мисия и откриха, че един от дипломатите им… вторият по ранг, нали така беше, Франк?

— Третият. Заместник-шефът на мисията — поправи го О’Брайън.

— Та го пипнаха тъкмо когато продаваше пет килограма на някакъв в хотел „Плаза“. Единственото, което успяха да направят, бе да обвинят купувача в конспирация и съучастничество в трафик на наркотици. Дори не успяха да задържат сенегалеца. Имаше дипломатически имунитет. Държавният департамент дори нямаше как да накара ООН да го върнат в Сенегал. Обясниха, че не можели, защото им бил известен незаконният начин, по който били придобити доказателствата.

— Нюйоркските ченгета страшно се вкиснаха, така че през следващите няколко месеца, където и когато сенегалският дипломат да тръгнеше, го следваха неотлъчно две ченгета. И накрая, един хубав ден, той отиде на „Кенеди“ и се качи на самолета за вкъщи.

— Мили боже! — избухна Фернандо.

— Така че, щом откриете този тип, който сте погнали, Чарли, не изключвайте възможността да са намесени наркотици — предупреди Крамер.

— На всяка цена — обеща Чарли.

— А според теб в каква опасност е сержантът… извинявай, специален агент Шнайдер? — попита Крамер.

— Едва ли тя е била целта на онези мръсници; или са искали да ме гръмнат мен, или някой друг — може би агент на Тайните служби — или са се опитвали да докажат нещо на госпожа Мастърсън. Така че според мен опасност няма. Въпреки това…

— Ти, копеле гадно — прекъсна го лейтенант Шнайдер. — Ти май наистина не…

— Вън! — изрева Крамер. — Веднага вън, Шнайдер! Напусни на секундата!

— Остави го да остане, докато приключа — помоли спокойно Кастило.

Крамер изви едната си вежда, след това се намръщи към Шнайдер, въздъхна и кимна.

— Въпреки това — продължи той — тя ще бъде под наблюдението на Тайните служби, докато не хвана мръсниците, които я простреляха. Агентите са много добри в осигуряване на безопасността на хората.

— Ние също — отвърна Крамер. — А що се отнася до теб, Шнайдер, когато идваш на посещение на сестра си и видиш детективи от Програмата за защита на свидетелите редом с момчетата от Тайните служби, вместо полицаи от магистралната, си помисли добре защо съм предпочел тях. Сега вън. Чакай при асансьора. Приключих с теб.

— Би ли го задържал тук, докато се сбогувам с нея? — попита Кастило. — Наистина трябва да тръгна бързо.

Крамер кимна.

— Сядай, лейтенант Шнайдер — нареди той и посочи канапето от изкуствена кожа. — Ако мръднеш от това канапе, преди да съм ти разрешил, ще те дам на военен съд.

Крамер изчака лейтенант Шнайдер гневно да се тръшне на канапето и подаде ръка на Кастило.

— Кажи ми, ако мога с нещо да помогна.

— Благодаря, Фриц — отвърна Кастило и излезе от чакалнята.

Специален агент Джак Бритън бе застанал пред вратата на Бети.

— Преди четирийсет и пет минути разбрах, че идваш, Чарли. Обадих се на Милър…

— Радвам се, че си тук, Джак — каза вместо поздрав Кастило. — Заминавам за Париж и много ми се иска…

— Милър ми каза — прекъсна го Бритън. — Ще направя каквото кажеш. Благодаря ти, че още съм в отбора.

— Имам нужда от теб, Джак.

— Ще пътувам с полет на „Американ Еърлайнс“ от Маями за Буенос Айрес в единайсет и нещо довечера.

— Иди във „Фор Сийзънс“, след това се свържи с Тони Сантини.

— Добре.

Кастило отвори вратата на Бети. Майка й и баща й бяха застанали от двете страни на леглото. Баща й отново го погледна свирепо, майка й забеляза и се обърна към него.

— Чарли е тук, миличка — каза майка й. — Двамата с татко ти ще изчакаме отвън.

— Благодаря ви, госпожо Шнайдер — отвърна тихо Кастило. Протегна ръка. — Така и не са ни запознали досега, а аз искрено съжалявам, че се срещаме при такива обстоятелства.

Майката на Бети пое ръката му, усмихна се мило и тръгна към вратата.

Баща й поклати глава, тръгна, без да каже и дума, към вратата, задържа я, за да мине съпругата му, след това излезе и той.

Кастило прекрачи към леглото и стисна ръката на Бети.

Бети заговори с огромна трудност.

— Семейство Мастърсън? Добре?

— Снайперисти от „Делта“ са с тях двайсет и четири часа, а половината от щатската полиция на Мисисипи дебне наоколо.

— „Делта“?

— Момчета от Специалните части.

Тя остана изненадана и изви вежди в очакване на обяснение.

— Дълго е за разказване, сладурче. Не е важно. Хубавото е, че семейство Мастърсън са на сигурно място. Ключът към цялата работа бил брат й. След като кацнахме в Мисисипи, тя ми каза, че лошите искали брат й. Няма представа къде е той. Затова заминавам за Париж, за да го открия. Той със сигурност знае кои са тези мръсници.

— Ще успееш ли?

— Да го намеря ли? Много ще се постарая.

— Само за да отидеш в Париж.

„Мили боже, дори с нея трябва да внимавам заради президентските тайни!“

— Сладурче, това, което ще ти кажа, е строго секретно, което означава, че не можеш да кажеш дори на семейството си.

„Особено на проклетия си брат.“

Тя кимна, ококорена в очакване.

— Президентът е създал звено за тайни операции, което да открие виновниците. Даде го на мен, а също и властта да правя каквото преценя за необходимо.

Извитите й вежди показаха, че е силно впечатлена.

— Ще гледам да те държат в течение какво става. Но не бива да споделяш с абсолютно никого.

— Ще ми казват ли какво става?

— Специален агент Шнайдер, вече си назначена в Звеното за организационен анализ, както е официалното прикритие на групата — обясни Кастило. — Аз съм шефът. Разбира се, че ще ти казват.

— Иска ми се да дойда с теб.

„Господи, тя не си представя как ще се държим за ръце, докато се качваме с асансьора към върха на Айфеловата кула. Нито пък как ще седим в някое кафене на брега на Сена. Иска й се да се заеме с полицейска работа.“

— И на мен.

— Внимавай, Чарли.

— Виенски шницел, сладурче. Трябва да вървя.

Той се наведе, целуна я нежно по устните и задържа погледа й.

След това тя сви рамене, стисна ръката му и му кимна с глава да тръгва.

Когато двамата с Фернандо се качваха в асансьора, той чу жената от латиноамерикански произход да съобщава:

— Дон Жуан слиза.

Към следващата част или към съдържанието

Уилям Грифин Заложникът (69)

Метаданни

Данни

Заложникът

Информация

История

Сваляне / Връзки

(ЧЕТИРИ)

Уилям Грифин
Заложникът (69)