Уилям Грифин
Заложникът (68)

(ТРИ)

Над Уилмингтън

Делауеър

12:25, 26 юли 2005

 

Бяха излетели само преди няколко минути, когато Кастило усети, че „Лиърът“ вече не се изкачва, а започва да се спуска. Причината можеше да бъде само една — готвеха се да кацнат.

„Мама му стара, това е последното, което ми трябва! Някоя червена светлина да замига на таблото! Проклетата птичка се повреди!“

Изправи се и тръгна към пилотската кабина, за да се отпусне на колене между седалките на пилота и втория пилот.

— Какво става?

Фернандо, седнал от лявата страна, се обърна.

— Господине, бъдете така любезен да се върнете на мястото си, за да не пречите на екипажа да изпълнява задълженията си.

— Какво му има на проклетия самолет?

Полковник Торине се смили над него.

— Нали не искаш да заминеш за Париж, без да си се сбогувал с момичето си, Чарли?

Чарли не отговори.

— Има ли значение дали ще пристигнем в Париж в четири или в пет сутринта? — продължи Торине. — Аз ще заредя, ще взема нещо за хапване и ще подготвя самолета за излитане, докато Тайните служби те разкарват из болницата.

Тъй като Кастило не отговори, защото в гърлото му бе заседнала огромна буца, Торине продължи:

— Том Макгайър се е обадил и е уредил всичко.

Кастило отпусна ръка на рамото на Торине, след това се изправи и се върна на седалката си.