Уилям Грифин
Заложникът (41)

(ПЕТ)

Катедрала „Метрополитана“

„Плаза де Майо“

Буенос Айрес, Аржентина

11:30, 24 юли 2005

 

К. Г. Кастило се обади на второто позвъняване на мобилния.

— Кастило.

— Шнайдер се обажда, господине.

— Шнайдер с „Виенския шницел“ ли?

— Да, господине. Обаждам се, за да ви съобщя, че съм в къщата в „Сан Исидро“.

— Проблеми?

— Не, господине. Всичко мина като по часовник.

— Току-що обиколих катедралата в компанията на сержант Роджър Маркъм. Той направо съсипа полковник Мунц. Оказа се, че знае повече за катедралата от него.

Бети се изкиска.

— Той е сладко хлапе.

— Та тук проблеми няма да има. Намира села една крачка от Каза Росада. Ченгетата тук имат богат опит и неведнъж им се е случвало да се разправят с развилнели се тълпи, така че бариерите са им подръка. Мунц предложи да осигури хеликоптер, който да прекара семейството от стадиона в „Сан Исидро“. Ще има къде да се приземи дори след като поставят бариерите. Отказах му.

— Може ли да попитам защо, господине?

— По две причини — и между другото, можеш да питаш за всичко, което ти хрумне, Виенски шницел. Първо — мислех, че го знаеш — че аз съм един от най-добрите — да не кажа най-добрият — пилоти на хеликоптери в света и нямам никакво доверие на разни перковци, освен ако не съм летял с тях.

— Господи, Чарли!

— Доколкото разбирам, никой не слуша разговора ни в момента.

— Не, в кухнята съм, за да си направя чаша кафе.

— В такъв случай може ли да престанем с глупостите с Виенския шницел и да ми кажеш направо: „Обичам те, Чарли“?

— Нали казахте, че причините са две, господине?

— Ще ти кажа другата само ако ми кажеш, че ме обичаш.

Бети се поколеба за момент, след това се изкиска.

— Виенски шницел, става ли?

— Горе-долу. Добре, Мунц предложи „Френч Алует III SA 316 A“. Стара машина. Това ме притесни, защото нямам представа как е бил поддържан тук. В модел „В“ бяха сменили опашката и основните ротори и се оказа, че не са достатъчно мощни, а това все пак е модел „А“.

— Значи разбирате от хеликоптери.

— Следователно, специален агент Виенски шницел, след като премислих внимателно плюсовете и минусите, реших, че е по-разумно „Алуета“ да наблюдава, вместо да превозва.

— Ти май наистина се върза с тези глупости с Виенския шницел. И какво ще бъде това наблюдение?

— Първо, не са никакви глупости и, второ, можеш с чиста съвест да кажеш, че съм влюбен в един Виенски шницел. А наблюдение, агент Виенски шницел, се нарича, когато летателен апарат се сниши над градска зона, за да наблюдава покривите и да не позволи на лошите да се накачулят със снайпери, базуки и разни други смъртоносни оръжия по въпросните покриви.

— И полковник Мунц ще осигури такова наблюдение?

— Да. По този начин хеликоптерът ще бъде на разположение, ако се появи спешен случай.

— Това възможно ли е?

— Едва ли. Катедралата ми се стори подсигурена не по-зле от къщата. Семейството ще пристигне с автомобил, ще влезе в катедралата през странична врата, ще се появи за кратко до ковчега, след това ще седнат в една от нишите. Те са две, близо до олтара. По всяка вероятност президентът, а външният министър със сигурност, плюс разни други видни личности, включително посланик Силвио, ще бъдат в другата от лявата страна с лице към олтара, а семейството, двамата от ДРУ и вие, специален агент Виенски шницел…

— Стига е този Виенски шницел, Чарли.

— Вие ще бъдете в дясната. В уречения час — десет — министър-председателят или президентът ще се приближи до ковчега, ще коленичи за момент върху prie-dieu…

— Какво?

— Онова, върху което се коленичи. На френски означава да се помолиш на господ. Което означава, че не си католичка.

— Лютеранка съм.

— Чудесно. И аз.

— Защо ми се струва, че ако бях казала католичка, ти щеше да кажеш същото.

— Щях, при това с чиста съвест. Майка ми беше Evangelische, което е почти същото като лютеранка, и до дванайсет години дори ходех в евангелистко училище. След това се преместих да живея в Тексас, където тексаското ми семейство са до един римокатолици. Аз съм грешник, откъдето ме погледнеш. Може ли вече да продължа?

— Ти си напълно луд.

— Затова ти ме обичаш, Виенски шницел, нали? Специален агент Виенски шницел?

— Господи?

— Та, както казвах, който е на церемонията и се изправи от prie-dieu, някой от персонала ще му подаде Кръста на Освободителя и той ще го забоде на знамето върху ковчега. След това ще се върне в нишата. Започва месата. Следва причастие за семейството. Щом папският нунций се прехвърли в другата ниша, ще има причастие и за президента, след което семейството излиза от тяхната ниша, връща се при охранявания кортеж и се отправя към летището. Няма да има моторизиран ескорт, нито светлини и сирени, но ще бъдат осигурени по три автомобила отпред и отзад. — На летището, семейство Мастърсън ще се качат незабавно на „Глоубмастър III“. Междувременно месата ще продължи за видните личности и дипломатическия корпус — тоест за първите четири реда в църквата. Щом тя приключи, ковчегът ще бъде изнесен през странична врата и натоварен в автомобил на посолството и откаран на Езейза. Щом го качат на „Глоубмастъра“, самолетът излита за „Кислър“.

— Ще ми трябват други дрехи — каза Бети. — Нещо за катедралата. Как ще си взема нещата от хотела?

— Довечера ще бъдеш в хотела — отвърна Кастило.

— Няма ли да съм тук?

— Искам те с блеснали очи в катедралата и на полета утре. — „И тази вечер. С блеснали очи, навирена опашка и гола.“ — В къщата на семейство Мастърсън само ще дремеш на някой фотьойл. — „Докато аз ще се мятам в леглото разочарован и нещастен, съвсем сам.“

— Сигурно.

— Ще ти позвъня, след като отида до ДРУ с Джак и Мунц. След това имам среща с посланика, първо, за да му кажа какви са плановете ми за напускане на страната, и второ, да каже някоя и друга добра дума за мен пред госпожа Мастърсън. Имам чувството, че каквото и да й предложа, тя ще го отхвърли.

— Повече от очевидно е, че не те харесва — призна Бети.

— Ще ти се обадя по-късно, съкровище.

— Чарли?

— Да?

— Виенски шницел.