Уилям Грифин
Заложникът (40)

(ЧЕТИРИ)

„Доктор Хосе Арибена“ 25

„Сан Исидро“

Провинция Буенос Айрес, Аржентина

10:35, 24 юли 2005

 

Майор К. Г. Кастило бе застанал в средата на улицата пред къщата на семейство Мастърсън в скъпия квартал „Сан Исидро“. Извади мобилния телефон, натисна едно от копчетата за автоматично набиране и специален агент Шнайдер отговори след второто позвъняване.

— Шнайдер.

— Здравей, сладурче.

— Слушам ви, господин Кастило.

— Обичам те.

— И аз така разбрах.

— А обратното?

— Така ми се струва, ако съм преценила правилно ситуацията. Къде казахте, че сте, господине?

— Застанал съм на улицата пред къщата на семейство Мастърсън.

— Доволен ли сте от мерките за сигурност?

— Иска ми се да има поне два танка и два двайсетмилиметрови „Гатлинга“, но като цяло може да се каже, че съм доволен. След като си толкова делова, ще ти кажа какво очаквам.

— Добре, господине.

— Целият район — може би десет пресечки от всяка страна на къщата, ще бъде ограден. Полицаите искат документ за самоличност и питат всеки къде отива. След това претърсват автомобилите. Следва втори кордон, охраняван от Националната жандармерия. Тук вече са на власт военните, не полицията. Въоръжени са с автомати. Следва същата процедура, този път претърсването е по-обстойно. Това е скъп квартал и на жителите им се налага да излизат и влизат в къщите си.

— Ами къщата, господине?

— Още не съм свършил, специален агент Шнайдер.

— Извинете, господине.

— Пресечката, на която се намира къщата на Мастърсън — тя е по средата, — е блокирана с бариери, автомобили и не знам как се казват онези ленти с шиповете, дето дупчат гумите, ако някоя кола откаже да спре.

— Разбрах, господине.

— Тук има още от хората на Националната жандармерия, агенти на ДРУ и наши хора. Къщата се намира зад тухлена стена, върху която има бодлива тел. Стената огражда цялата градина. Отзад има сервизен път — за доставки, за изнасяне на боклука и разни други. Той също е блокиран.

— Къщата е на три етажа, тухла, всички прозорци, с изключение на два на тавана, са с решетки, а задната врата е метална. Портите на оградата — две отпред, една за превозни средства, една за хора и две отзад — са от ковано желязо, доста напудрени, но тежки и сигурни. Портата за автомобили отпред е от плъзгащите се. Другата отзад се отваря ръчно. Заключва се с огромен катинар, ключовете са в кухнята. Портите за хора се отварят от кухнята или от входната врата на къщата. И градината, и дворът отзад са осветени с прожектори, които се задействат от сензори за движение, но има възможност да бъдат оставени включени. — Двама от нашите и двама от хората на ДРУ ще са вътре в самата къща. Има две телефонни линии плюс телефона, който е свързан с алармата. А и всички имат мобилни. Няма друго, освен танковете, които вече споменах.

— Според мен, за по-голяма сигурност и дума не може да става, господине.

— Ти кога ще тръгнеш от болницата?

— След не повече от две минути.

— Ако ми кажеш, че ме обичаш, ще ти кажа къде отивам.

— В момента ми е много трудно, господине.

— Ако някой ни слуша, защо просто не кажеш „Виенски шницел“ и аз ще разбера.

Тя се изкиска и каза:

— Виенски шницел.

— И аз тебе, любов моя.

— Къде ще бъдете, господине?

— Ние с Мунц и Джак отиваме в катедралата. След това отиваме в централата на ДРУ. Ще ти позвъня пак. Не, след като закарате госпожа Мастърсън у тях, ти ми позвъни.

— Добре, господине.

— И бъди готова да кажеш „Виенски шницел“.

— Както наредите, господине.

— Виенски шницел, сладурче.