Халед Хосейни
Хиляда сияйни слънца (11)

11

Тази вечер Рашид пак дойде при нея. Но вместо да стои и да пуши на прага, той прекоси стаята и седна на леглото й. То изскърца, когато пружината хлътна под тежестта му.

Последва момент на колебание, а след това ръката му обхвана врата й и дебелите му пръсти бавно натиснаха прешлените. Палецът му се плъзна надолу и погали вдлъбнатината над ключицата и плътта под нея. Мариам затрепери. Дланта му полази надолу, все по-надолу, а ноктите му задираха памучната й риза.

— Не мога — изрече дрезгаво тя, вторачена в профила му, осветен от луната, в едрите рамене, в широката му гръд, в кичурите сиви косми, подаващи се изпод разкопчаната му яка.

Ръката му беше вече на дясната й гърда, стискаше я силно през ризата и Мариам чуваше тежкото му сумтене.

Той се мушна под одеялото до нея. Тя усещаше как ръката му пипкаво развързва пояса, а после и вървите на панталона. Нейните ръце се бяха вкопчили в чаршафа. Той се качи отгоре й, заизвива се, намести се и тя изскимтя. После затвори очи и стисна зъби.

Болката беше внезапна и силна. Очите й се отвориха рязко. Тя засмука въздух през зъби и захапа кокалчето на палеца си. Пръстите на другата й ръка се впиха в ризата на гърба му.

Рашид зарови лице във възглавницата й, а Мариам, цялата трепереща, стиснала устни, усещаща топлината на учестеното му дишане върху рамото си, гледаше с широко отворени очи в тавана. Въздухът помежду им миришеше на тютюн, на лука и печеното агнешко, които бяха яли през деня. От време на време ухото му се отъркваше в бузата й и я драскаше, от което тя разбра, че го е обръснал.

Когато всичко свърши, той се претърколи до нея запъхтян и отпусна ръка на челото си. В тъмното тя виждаше сините стрелки на часовника му. Известно време двамата лежаха по гръб, без да се поглеждат.

— Няма нищо срамно, Мариам — изфъфли той. — Това правят женените хора. Самият Пророк и жените му са го правили. Няма нищо срамно.

Няколко минути по-късно той отметна одеялото и напусна стаята, като я остави с вдлъбнатината от главата му върху възглавницата й, остави я да чака болката в слабините да отмине, да гледа замръзналите звезди на небето и един облак, който покри лицето на луната като сватбено було.