Жорж Санд
Малката Фадет (37)

XXXVII

Уговориха всичко. Щяха да вдигнат сватба, след като траурът на Фаншон свърши, оставаше само да извикат Ландри. Но когато стрина Барбо отиде да види Фаншон същата вечер, за да я целуне и да я благослови, тя й съобщи, че при новината за предстоящата сватба на брат му, Силвине пак се разболял, затова я моли да почакат няколко дни да му мине и да се успокои.

— Сгрешили сте, стрино Барбо — каза Фадет, — като сте казали на Силвине, че не ме е сънувал, когато треската го е напуснала. Сега мисълта му ще пречи на моята мисъл и аз няма да мога да го лекувам в съня му както преди. Той дори може да ме отблъсне и присъствието ми да влоши състоянието му.

— Не ми се вярва — отговори стрина Барбо, — защото, щом се почувствува зле и си легна, каза: „Къде е оная Фадет? Струва ми се, че тя ме беше успокоила. Няма ли да дойде пак?“ И аз му обещах, че ще дойда да ви извикам, а той се показа доволен и нетърпелив.

— Ще дойда — отговори Фадет, — само че този път ще трябва да действувам по друг начин, защото, както ви казах, няма да успея тъй както първия път, когато не знаеше, че съм при него.

— А няма ли да вземете някакви церове, билки? — запита стрина Барбо.

— Не — каза Фадет, — не тялото му е болно, а душата. Ще се опитам да му внуша моите мисли, дано да успея. Обещавам ви обаче, че ще чакам търпеливо завръщането на Ландри и няма да ви моля да го викате, преди да сме направили всичко за брат му. Ландри ме закле да помогна на Силвине и знам, че няма да ми се сърди, ако заради това забавя завръщането му.

Когато Силвине видя малката Фадет до леглото си, като че ли не му стана приятно и не пожела да й отговори как се чувствува. Тя пожела да провери пулса му, но той дръпна ръката си и извърна лице на другата страна. Тогава Фадет направи знак да я оставят насаме с него и когато всички излязоха, загаси лампата и остави да прониква само лунната светлина — по това време имаше пълнолуние. После тя се приближи до Силвине и му каза със заповеднически тон, на който той се подчини като дете:

— Силвине, дайте ми ръцете си и ми отговаряйте само истината. Не съм си нарушила спокойствието за пари и ако съм си дала труд да дойда да ви видя, не съм го сторила, за да ме посрещате тъй лошо, без капка благодарност. Тъй че слушайте добре какво ще ви питам и мислете какво ще ми кажете, защото няма да можете да ме излъжете.

— Питайте каквото искате, Фадет — отговори Силвине, изненадан, че се оставя тая подигравчийка Фадет да му говори тъй строго, след като на времето често й беше отговарял с камъни.

— Силвине Барбо — поде Фадет, — изглежда, че сте решили да умрете.

Силвине се пообърка, преди да отговори, но тъй като Фадет му стискаше ръката, за да му покаже силната си воля, той й отговори смутено:

— Нима това няма да е най-хубавото нещо, което може да ми се случи — да умра, след като виждам, че съм товар за семейството си с лошото си здраве и с…

— Кажете всичко, Силвине, не бива нищо да скривате.

— … и с неспокойната си мисъл, която не мога да променя — отговори сломен Силвине.

— Добавете и с лошото си сърце — каза Фадет сурово.

Той се разгневи и в същото време се поизплаши.