Жорж Санд
Дяволското блато (12)

XII. Селската лъвица

Все пак, когато нагласи дрехите и коня, когато яхна Сивушка и му показаха пътя за Фурш, той си помисли, че няма накъде да отстъпва и трябва да забрави тази вълнуваща нощ като опасен сън.

Завари татко Леонар на прага на бялата му къща, седнал на дървена пейка, боядисана в яркозелено. Шест каменни стъпала водеха към площадката — така се виждаше, че къщата има изба. Стените на градината и конопчийницата бяха варосани. Къщата беше красива, можеше да мине дори за градска.

Бъдещият тъст посрещна Жермен и след като пет минути го разпитва за цялото семейство, добави думите, приети за израз на вежливост, когато се посрещат гости:

— Дошли сте да се поразходите ли?

— Дойдох да ви видя — отговори Жермен — и да ви поднеса този малък подарък от страна на моя тъст, като ви кажа също така от негова страна, че сигурно знаете с какви намерения идвам у вас.

— Ха, ха — засмя се татко Леонар, като потупа големия си корем. — Виждам, разбирам, зная! — И като намигна, добави: — Вие не сте единственият, млади човече. В къщата вече трима кандидати чакат като вас. Аз не отпращам никого и ще ми бъде много неприятно да обидя когото и да било, защото всичките са добри партии. И все пак заради татко Морис и като имам предвид колко плодородни са земите, които обработвате, предпочитам да сте вие. Но дъщеря ми е пълнолетна и господарка на имота си. Ще постъпи, както й се харесва. Заповядайте, запознайте се с нея, пожелавам ви да изтеглите печелившия номер.

— Извинявайте, прося извинение — отговори Жермен, много изненадан, че се оказа допълнителна бройка, където очакваше да бъде единствен. — Не знаех, че дъщеря ви има и други женихи и не идвам, за да им я оспорвам.

— Ако сте си помислили, че поради вашето закъснение — отговори, без да губи доброто си настроение, татко Леонар — дъщеря ми ще страда от липса на кандидати, много сте се излъгали, момчето ми. Нашата Катрин има с какво да привлече желаещите да се оженят за нея и трудно ще й бъде само да избира. Но заповядайте в къщи, казвам ви, не губете смелост. Тя е жена, която си заслужава да се борят за нея. — И като бутна Жермен да влезе в къщата, извика с весела грубост: — Хей, Катрин, ето че дойде още един!

Това весело, но просташко представяне на вдовицата в присъствието на другите ухажори, смути и ядоса Жермен. Той се почувствува неловко и остана известно време, без да се опитва да вдигне очи към красавицата и нейния двор.

Вдовицата Герен беше добре сложена и все още свежа. Но Жермен от пръв поглед не хареса изражението на лицето й и тоалета й. Тя изглеждаше дръзка и доволна от себе си и забрадката й, подшита с три реда дантела, копринената й престилка и шалчето й в златисточерно съвсем малко съответствуваха на представата му за сериозна и порядъчна вдовица.

Поради изисканите й дрехи и свободното й държане тя му се видя стара и грозна, макар че не беше нито едното, нито другото. Той си помисли, че такова красиво облекло и такова весело държане по-скоро подхождат на възрастта и тънкия ум на малката Мари, но шегите на тази вдовица му се виждаха груби и прекалено смели и му се струваше, че тя носи без достойнство разните си красиви труфила.

Тримата женихи стояха на масата, отрупана с вина и ястия, които заради тях не раздигаха цялата неделна утрин. Защото татко Леонар обичаше да показва богатството си, а и вдовицата нямаше нищо против да се перчи с хубавите си съдове и да кани гости на трапезата като рентиерка. Жермен въпреки простотата и доверчивостта си забеляза всичките тези неща с истинска наблюдателност и за първи път в живота си застана нащрек, докато пиеше. Татко Леонар го принуди да седне с другите кандидати, настани се до него, занимаваше го — оказваше му явно предпочитание. Дивечът, който Жермен му беше подарил, макар да бе използувал част от него, все пак беше достатъчно изобилен, за да направи добро впечатление. Вдовицата очевидно държеше на тези неща, а кандидатите изгледаха презрително дара.

Жермен се чувствуваше неловко в тази компания и ядеше без охота. Татко Леонар се пошегува с него по този повод.

— Вие сте много тъжен — каза му той — и се мръщите на чашата. Любовта не бива да ви убива охотата за ядене, защото жених с празен стомах не умее да намира толкова хубави думи, колкото онзи, на когото чашка винце е прояснила мислите.

Жермен се почувствува оскърбен, че го мислят вече за влюбен и превзетият вид на вдовицата, която наведе усмихнато очи, сякаш сигурна в успеха си, събуди в него желание да възрази; страхувайки се обаче да не се покаже неучтив, той се усмихна и се въоръжи с търпение.

Кандидатите на вдовицата му се видяха трима простаци. Сигурно бяха много богати, щом ги бяха приели. Единият беше над четиридесетгодишен и дебел почти колкото татко Леонар, другият — едноок и пиеше толкова, че беше съвсем оглупял, третият беше млад и доста хубав, но понеже искаше да се покаже умен, приказваше такива плоски неща, че просто да ти дожалее. Въпреки това вдовицата се смееше тъй, като че ли е във възторг от всичките му глупости и с това не показваше кой знае колко добър вкус. Жермен помисли отначало, че е спряла избора си на тоя кандидат, но скоро забеляза, че тя насърчава и него и очевидно желае той да се изяви. Затова стана още по-студен и по-сериозен.

Настъпи часът за утринна молитва и всички станаха от масата, за да отидат заедно на черква. Трябваше да вървят до Мерс на половин левга от Фурш; Жермен беше толкова уморен, че с удоволствие би си подремнал преди това, но нямаше навик да пропуска неделната служба, затова тръгна с другите.

Пътищата бяха задръстени с хора и вдовицата вървеше гордо, съпроводена от своите трима женихи; тя улавяше подръка ту единия, ту другия, пъчеше се и вървеше гордо изправена. Много й се искаше да се похвали и с четвъртия пред хората, но на Жермен му се стори смешно да го мъкнат пред очите на толкова народ като че ли танцуват котильон, затова вървеше на прилично разстояние от компанията и разговаряше с татко Леонар, като се стараеше да го развлича, за да го забави и да не се присъединят към свитата на вдовицата.