Румен Ченков
Обреченост

Пред тебе като в черква коленича.

Богиня си и знам, ще разбереш,

че неведнъж в живота съм обичал,

но не с такава жар и с тоз’ кипеж

 

на страсти и емоции вълшебни,

отнемащи ми всяка свобода.

Любовите отминали са дребни —

светулки до сияеща звезда.

 

И аз не искам вече свободата.

Ще съм ти роб от този миг, до век.

Ти само ми дари надежда свята —

милост на Богиня, към човек.

 

С надежда мога… дай ми само нея!

Откажеш ли я — равно е на смърт!

Не бих могъл отхвърлен да живея,

дори да си илюзия от плът.

 

2006 г.

Добрич