Румен Ченков
Обичам те!

Обичам те, както се обича живота —

съзнателно и подсъзнателно —

от цялата си душа.

И повече.

 

Обичам те, каквато си,

и каквато не искам да бъдеш.

 

Когато нощем телата ни

крещят за близост — обичам те!

Когато неочаквано се съмва

и ти ще си тръгнеш с утрото —

обичам те!

 

Обичам те, заради фактът,

че до мен те има,

когато е далече утрото.

Обсебваш ме, но в мен

дори не тлее съпротива.

Пленник съм на чара ти,

но не искам да се боря

за свободата си —

не ми е нужна тя,

ако те няма.

 

Обичам те

и затова те ревнувам понякога.

Признавам си, че искам да крещя,

когато съм такъв:

„Не смей да си отидеш

завинаги,

защото съм обречен

до своя край да те обичам!“

2000 г.

Добрич