Румен Ченков
Днес… съм есенно посърнал

Отново есенни са улиците. Тъжни.

За лятото тъгуват. Като мен.

Слънцето усмихва се, но лъже —

така ще бъде всеки следващ ден.

 

Докато листите от клоните се ронят

а свраките, крещейки, ги броят.

Докато тръните безсмислено се гонят,

и вихрите в комините пищят.

 

Снегът докато покриви облича

във тежката си, влажна белота:

навярно някой много го обича,

но не и аз. Ще чакам пролетта.

 

И лятото ще чакам да се върне,

запазил спомена за слънце, топлина.

А днес… съм есенно посърнал

И ме покрива есенна слана.

12.10.2006 г.

Добрич