Румен Ченков
Задочна среща

В памет на Стефан

Приятели, не мога да съм с вас,

но заедно през времето ще минем,

и ще се върнем в оня весел клас,

от който вече ни делят години.

 

Ще седнем по местата си и пак

звънецът за учителя ще бие.

Учителю, учителю наш, драг,

кажете ни, това не сме ли ние?!

 

Ще бъда с вас при първия ви тост,

за да ви кажа колко ви обичам

и като умен и възпитан гост,

не ще се бавя твърде неприлично.

 

Без шум ще си отида, още щом

усетя, че неволно ви досаждам,

а вие пийте и за мен едно!

Желая ви сполука и надежда!

1996 г.

Добрич