Румен Ченков
Прости!

Не наказвай с омраза духа си!

Тя единствено теб ще разяжда.

Всяка твоя частица ще къса

и пожарища в теб ще подклажда.

 

Ще те хвърля в най-черните бездни,

близо нейде до ада човешки,

дето всичко възвишено чезне

в плетеница от хули и грешки.

 

Ще се лута душата ти в мрака —

жалка грешница, търсеща милост.

Светлината напразно ще чака,

а край нея ще бъде мъртвило.

 

Мила моя, жестокост това е,

не към друг, а към тебе самата.

Мразиш някого — той си нехае,

а пък ти си почерняш съдбата.

 

Доближи се до Бога. Прости!

Всичко може да бъде простено.

Само слабият духом мъсти,

но да страда до гроб, е осъден.

1996 г.

Добрич