Румен Ченков
Трудна изповед

И слънцето, през облаците в мене,

душата ми не може да достигне,

а може би тя иска да се скрие

от пустото, от тягостния делник.

 

Излезе ли навън, ще се замята —

на риба без река ще заприлича.

Безсрамно ще я обладава вятър

и сладострастно в нея ще наднича.

 

Ще се загуби в хаоса на дните.

Едва ли след това ще я намеря.

Не искам бездуховен да се скитам,

от своя собствен ад все да треперя.

 

От мен самия, мисля, тя е скрита.

Признавам си, макар и да не искам.

Една душа е само и се питам,

дали все пак, ще се опази чиста?

1997 г.

Добрич