И косът помага (Българска народна приказка)

Дошла пролет. Лозари тръгнали да режат лозята. Повикали и коса да помага.

— Хайде, косе, да режем лозята!

— Сега не мога! — рекъл той. — Сега си правя гнезденце.

Дошло време лозето да се прекопае. Лозарите пак повикали на помощ косето, а то им отвърнало:

— Не мога. Сега мътя яйчицата си, трябва да ги топля, че да ги излюпя. Работа имам много.

Дошло време за връзване, косето пак не пожелало да помогне.

— Хайде, косе, да връзваме!

— Не мога — отвърнал косът. — Малки са ми пиленцата.

Узряло гроздето. Тръгнали лозарите да го берат.

— Хайде, косе, да берем грозде! — извикали му берачите на шега.

— Ей сега, ей-сега! — радостно извикал косът — Чакайте да повикам и малките да помагат!

Ала лозарите му рекли:

— Почакай, косе, почакай! Който не работи, не трябва да яде.