Дора Габе
Писмо

Писмото е най-голямата радост. Не знаеш какво има в него и умираш от нетърпение да го отвориш. А като го прочете кака, вече знаеш, че баба ще дойде на гости от Лясковец. А то значи: пълна кошница с черешки, пресни наденички (много обичам наденички), баница и сушени сливи с орехи вътре. То значи още: приказчици. Ох, бабините приказчици! Нямаме търпение да си легнем рано, баба да седне до леглото и да разправя. Само малкото ми братче, като каже: „Знам тази приказка“ — и заспива. И аз я знам. Слушала съм я от мама и от леля и пак не мога да се наситя на „Житената питка“. Колко пъти баба я разправя, все си променя гласа, сякаш друга приказка разказва. А най-обичам, когато баба сбърка и аз я поправям!

Сега писмо на баба, че я чакаме с нетърпение. А през лятото ние ще й отидем на гости.

Колко ще се радва баба на писмото!