Ана Александрова
Ех, че лято!

Пясъкът ме пари — все не мога боса…

С моите другари кофичките нося.

Трябва ни водица — правим крепост славна!

Бързайте, дечица, трудим се отдавна!

 

Ала щом изсъхна, пясъкът се срина.

Тягостно въздъхна наша дружина.

Времето е скъпо, трябва да решим:

Нека се окъпем! После ще строим.

 

Вихрено цамбурна детското ни ято.

С пояса се гмурнах… Ех, че славно лято!

Весело се кискат на брега децата.

Махат, нещо искат, сочат над водата…

 

Даже и не питам! Правя въртележка,

но защо ли ритам със краката тежко?

Само за минутка сетих се… Кога ли

влязла бях обута с новите сандали!