Асен Разцветников
Момче и пчела

— Чук-чук! Де ли се е скрила?

Хей, пчелице лекокрила!

— Кой на портичката чука?

Махай се, момче, оттука!

 

— Моля те, недей ме връща!

Дай да видя твойта къща!

— Надникни, момченце мило,

но помни че имам жило!

 

— Хей, пчелице тъмноглава,

кой ти тия питки дава?

— Меся си ги аз самата

от прашеца на цветята.

 

— Ой, пчелице с дрешки златни,

кой ти тоя мед изпрати?

— Мойта майчица, момченце,

ме събужда със звънченце.

 

Аз се вдигам начаса̀,

па измия се с роса,

грабна в миг паничка злата,

литна с песен над полята.

От горичка на горичка,

от градинка на градинка,

от цветенце по прашенце,

от лехичка по паничка,

от полянка по гаванка —

тъй минавам си навред

сбирам си прашец и мед.