Претъркулване

Славей сладкопоен, славей ранобуден,

наближават вече дните сенокосни —

събуди ме утре в здрача изумруден,

та да се търкулна пръв в тревите росни.

 

Знам ли кой ме вика, лик над мен надвесил:

жаждата за път ли, жаждата за вис ли;

или е лазурът — да съм с поглед весел,

или е росата — да съм с чисти мисли?

 

Ах, росата бистра, дето все люлее

в сините си капки слънце, злак и птици;

дето все ме учи — сутрин като нея

слънцето да нося в своите зеници…