Опашата приказка (Българска народна приказка)

Нарамих си веднъж пушката и тръгнах на лов. Вървях, вървях, стигнах една го-о-оляма гора — три дървета повалени, едното без връх. На върха на това дърво видях един сляп гълъб. Премерих се — уцелих го. После го оскубах, сложих го в торбата и тръгнах пак. Вървях, вървях, стигнах едно го-о-олямо село с три къщи — две съборени, едната без врата. В нея сварих гълъба и го изядох. Ядох, ядох, че като се надух — като връв. Не можах да изляза през вратата, ами се промъкнах през ключалката. Вън ме чакаше кучето ми. И тъй като не можех да вървя, хванах се опашката му да ме влачи, обаче тя стана дълга, дълга като мустаците ми.

Който ще — да вярва.