Младен Исаев
Есен

Отлетяха птиците на юг

и горите жалят притаени.

Жълти листи рони всеки бук,

само боровете са зелени.

Вехне свежата трева,

слънцето минава ниско-ниско,

а небето с мека синева

е така отворено и близко!

Аз обичам тая светлина

на спокойната златиста есен,

топлата дълбока тишина,

птиците с далечната им песен.

Аз обичам в есен да вървя

през полето, рано разорано,

и да гледам в чиста синева,

как издига върхове Балкана.

Нека птиците летят на юг,

с тях не искам в полет да замина.

Аз завинаги оставам тук,

с тебе, златна майчице родино!