Йордан Стубел
Кукуряк

Присмехулник кукуряк

кривна весело калпак.

И зашета по ливади,

по поляни и грамади.

Шеговит, подканя, буди

буболечки, пеперуди,

дребни, мънички мушички

и врабци и пойни птички.

 

Като ходи, виком вика

бледожълтата иглика,

ту овчарската торбица,

на синчеца годеница

и лютичето засмено

да излезе на зелено.

Че реки запяха бистри

и гората се разлисти.

 

Тънко писна кукуряка:

„Няма време да се чака!“

Но гласа му чуха всички,

и деца и пойни птички,

животинки и мушици,

все напети хубавици.

И разцъфнаха цветята

по горите и полята…

Чак тогава кукуряка

позасука си мустака,

и запя, засмян, унесен

пролетната чудна песен…