Георги Авгарски
Зима в гората

Под ледена броня потокът задряма —

приспаха го вихрите луди.

Гората е пуста. Гората е няма.

Гората без песен се буди.

 

С помръзнали клони, от сняг натежали,

на утрото буката кима.

За своите листи окапали жали

и зъзне в студената зима.

 

Потули се някъде ехото глухо.

Гората немее. Гората заспива.

Мълчат и потръпват под сребърно рухо

калината, крушата дива.