Асен Разцветников
Дядо Коледа

Цял потънал в сняг и скреж,

той дошъл със тих вървеж,

поогледал се на прага,

па заудрял със тояга:

— Чук-чук-чук!

Чук-чук-чук!

Абе, кой живее тук?

Спели всички кротък сън.

Никой нямало навън —

тежки порти да отвори,

да го срещне в равни двори

и да викне с весел глас:

— Ха, добре дошъл при нас!

И в среднощния покой

сам вратите бутнал той.

Казват, нямало ключалка —

ни голяма, нито малка —

що без много „щрак“ и „щрик“

той да не отвори в миг.

Шарко млъкнал изведнъж —

той познал светия мъж.

Влязъл тихом вкъщи госта,

най-напред при бати Коста,

и без много шум да вдига,

сложил блок, бои и книга.

После, благ и зачервен,

той пристъпил къмто мен

и ми турил до кревата

таз писалка и шейната,

кимнал леко след това,

па прибавил и халва.

Спрял при Лалка той тогаз

в тихия среднощен час

и си рекъл:

— Тая Лалка за писалка ми е малка,

а защо са й шейни,

щом е още в пелени?

Рекъл, сложил дар богат —

кукличка и шоколад —

и накрай с усмивка блага

пак прекрачил той през прага

и изчезнал с своя кош

в снежната заспала нощ.