Нора Робъртс
Отмъщение в смъртта (12)

Дванайсета глава

Ив нетърпеливо кръстосваше приемната на доктор Майра. За кой ли път погледна часовника си, питайки се защо се бавят толкова много. Съмърсет беше в кабинета от час и половина, а след трийсет минути, точно в един, Ив трябваше да представи на командира писмения си доклад и да включи в него данните от теста.

Докато чакаше, тя репетираше устните си обяснения. Предварително беше намислила какво и с какъв тон ще изрече. Чувстваше се като второстепенна актриса, която повтаря репликите си зад кулисите. Имаше лоши предчувствия и по гърба й се стичаше ледена пот.

Щом вратата се отвори, тя се втурна към Съмърсет и извика:

— Какво се случи? Защо се забавихте толкова много?

Съмърсет беше блед като платно, очите му гневно проблясваха, упорито стискаше устни. Повдигаше му се от преживяното унижение.

— Изпълних заповедите ви, лейтенант, и се подложих на теста, жертвайки личното си достойнство. Дано да останете доволна. — Вирна глава и побърза да излезе.

— Майната ти — промълви Ив и прекрачи прага на кабинета.

Доктор Майра отпи от чая си. През отворената врата беше чула горчивите думи на иконома. Усмихна се на Ив и промълви:

— Той е объркан човек.

— Според мен е глупак, но сега това няма значение. Ще ми кажеш ли мнението си за него?

— Ще бъде необходимо време, докато обединя данните от тестовете и напиша доклада.

— След двайсет минути трябва да бъда при Уитни. Дай ми каквото можеш.

— Тогава ще ти кажа какво разбрах от наблюденията си. — Тя си наля още една чаша чай и направи знак на Ив да седне. — Съмърсет не проявява никакво уважение към законите, но обича реда.

Ив взе подадената й чаша, но не отпи от чая.

— Обясни ми какво искаш да кажеш.

— Той се чувства най-добре, когато всичко си е на мястото и склонността му към реда граничи с вманиачаване. Законите, които предлага обществото, не го интересуват, тъй като често се променят, неадекватни са и често не изпълняват функциите си. Той притежава силно развито естетическо чувство. Държи на външния си вид и на елегантното обзавеждане на жилището, което обитава. Обича да спазва определен режим — чувството за стабилност му действа успокояващо. Става и си ляга в точно определен час, предварително планира служебните си задължения… дори свободното му време е разчетено по часове и минути.

— С една дума е истински досадник и… сухар. Това вече ми е известно.

— Той реагира на ужасите, на които е бил свидетел по време на Градските войни, на бедността и мизерията, от които се е изтръгнал и на загубата на единственото си дете, като си създава определени норми и им се подчинява. Права си, че изглежда голям досадник. Но съм длъжна да те уведомя, че за човек, който не признава законите, Съмърсет е най-миролюбивият човек, когото познавам — изобщо не проявява склонност към насилие.

— Няколко пъти ми насини ръката — промърмори Ив.

— Нарушаваш чувството му за ред — съчувствено каза Майра. — Настоявам, че той изпитва ужас от жестокостта и насилието, които подриват основите на уредения му свят. Насилието унищожава доброто, насилието има разрушителна сила, както се е убедил през живота си. Повтарям, че ще ми отнеме доста време да обобщя резултатите от тестовете, но съм убедена, че човек с характера на Съмърсет не би могъл да извърши престъпленията, които разследваш.

За първи път от часове Ив се отпусна.

— В такъв случай съм готова да снема подозренията си от него. Благодаря ти, че направи тестовете толкова бързо.

— С удоволствие правя услуги на приятелите си; след като се запознах с докладите ти по разследването, съм длъжна да те предупредя, че имаш работа с изключително опасен, хитър, фанатизиран и умен престъпник. Предполагам, че се е подготвял в течение на години; убедена съм, че е всеотдаен и неуравновесен, а отгоре на всичко има самочувствието на бог. Твоят враг е социопат със свещена мисия, притежаващ садистични наклонности. Ив, страхувам се за теб.

— Скоро ще го заловя.

— Дано да е така, защото съм сигурна, че иска да те отстрани от пътя си. Преследва Рурк, но ти му пречиш. Иска да види съпругата му окървавена, да му причини неописуеми страдания. Смъртта на Рурк ще увенчае мисията му, на която е посветил живота си. Ала ти си неговата връзка с жертвата, неговата съперница, неговата публика. За него жените са уличници или непорочни девици.

Ив горчиво се изсмя.

— Досещам се към коя категория ме е причислил.

— Грешиш. — Майра поклати глава. — Към теб изпитва смесени чувства. Възхищава се от теб, ти го предизвикваш и събуждаш гнева му. Не знае към кои жени спадаш и това подклажда интереса му към теб.

Очите на Ив проблеснаха.

— Дано да не му омръзна.

Майра се замисли, сетне продължи:

— Ще направя допълнителни проучвания, но мисля, че за него религията е катализатор или оправдание за делата му. Оставя на всяко местопрестъпление значка с детелина и риба — символите на късмета и на вярата. Оставя и статуетката на Дева Мария като символ на женската сила и уязвимост. Тя е богът, пред който убиецът се прекланя.

— Не те разбирам.

— Статуетката олицетворява майката и непорочната жена. Любяща и чиста, но същевременно символизираща властта. Тя е свидетел и публика на деянията му. Мисля, че характерът му е бил формиран под въздействието на волева и властна жена. Той се нуждае от одобрението й, от напътствията й, от похвалите й. Иска тя да бъде доволна от него.

— Мислиш ли, че майка му го подтиква към убийствата?

— Твърде е възможно. Или пък психопатът убива в паметта на майка, сестра, леля, съпруга… Всъщност не вярвам да е женен — добави тя и поклати глава. — Предполагам, че има сексуални проблеми. Може би е импотентен. Богът, пред когото се прекланя, е отмъстителен и забранява плътските удоволствия. Ако статуетката символизира собствената му майка, той вярва, че е плод на непорочно зачатие и е недосегаем.

— Каза ми, че бил ангел. Ангелът на отмъщението.

— И че е воин на своя Бог, надарен с безсмъртие. Повтарям, че този човек се мисли за различен от нас, обикновените смъртни. Убедена съм, че в живота му има… или е имало жена, която той иска да удовлетвори и която според него е чиста като непорочната Дева.

Внезапно сърцето на Ив се сви — представи си русокосата Марлена с невинните очи, облечена в снежнобяла рокля. Беше олицетворение на непорочността и навярно винаги щеше да си остане такава в очите на клетия си баща.

— Ами ако не е жена, а дете, което вече е мъртво? — тихо изрече тя.

— За Марлена ли говориш? — съчувствено попита психиатърката. — Не вярвам, Ив. Съмърсет скърби за нея и ще я жали до края на живота си. Ала за него тя не е символ, а дъщеря, която не е успял да защити. За убиеца статуетката олицетворява жената, която защитава… и наказва. Ти също си властна жена. Психопатът изпитва привличане към теб, иска да му се възхищаваш. Възможно е в даден момент да реши да те отстрани.

— Дано да си права. — Ив стана. — Защото искам да довършим играта лице срещу лице.

 

 

Беше подготвена за срещата с Уитни, но не бе очаквала да завари в кабинета му и началника на полицията. Тибъл стоеше до прозореца със скръстени зад гърба си ръце и с непроницаемо изражение. Командирът седеше зад бюрото си, което показваше, че ще води разговора от свое име… докато Тибъл реши да се намеси.

— Преди да започнеш рапорта си, лейтенант, искам да те уведомя, че в четири часа в полицейския информационен център ще бъде проведена пресконференция. — Уитни наклони глава. — Присъствието ти е задължително.

— Слушам, сър.

— Имаме сведения, че представител на пресата е получил информация, подлагаща на съмнение работата ти по това разследване; намеква се, че ти и в твое лице целият отдел, укриваш важни сведения, които биха уличили съпруга ти в извършването на няколко убийства.

— Подобни твърдения са абсурдни и хвърлят сянка върху мен, върху мъжа ми и върху целия отдел. — Сърцето й биеше лудо, но гласът й не издаваше вълнението й.

— Обвиненията са били отправени от анонимно лице и засега са непотвърдени, поради което представителят на пресата е предпочел да съобщи информацията на началника на полицията Тибъл. В твой интерес е, лейтенант, да обориш тези твърдения.

— Нима ме обвинявате в укриване на доказателства, сър?

— Засега искам да потвърдиш или да отречеш обвиненията.

— Давам ви честната си дума, че нито сега, нито когато и да било съм укривала доказателства, които биха помогнали за залавянето на престъпник или за приключване на даден случай. Приемам въпроса ви като лична обида.

— Ще го имаме предвид — любезно заяви Уитни. — Седни, Далас.

Вместо да се подчини, тя пристъпи към бюрото.

— Би трябвало да се съобразявате с факта, че вече десет години работя в полицията и имам неопетнена репутация. Мисля, че е по-логично да повярвате на мен, отколкото на обвинения, които анонимно лице е подхвърлило на жаден за сензации репортер.

— Ще го имаме предвид — повтори командирът. — А сега…

— Не съм свършила, сър. Държа да чуете мнението ми.

Уитни се облегна назад; Ив, която не откъсваше очи от лицето му, знаеше, че трябва да очаква атака от страна на Тибъл.

— Добре, лейтенант. Доизкажи се.

— Знам, че личният ми живот и бракът ми възбуждат любопитството на хората от отдела и на цялото общество, но вече свикнах с това. Знам още, че се проявява огромен интерес към финансовата империя на съпруга ми и че се спекулира относно методите му на работа, което изобщо не ме засяга. Но съм дълбоко възмутена, че моята репутация и тази на Рурк се подлага на съмнение. Готова съм да понеса всякакви обиди от медиите, но не и от колегите си, нито от началника на отдела, където съм служила всеотдайно. Уверявам ви, сър, че ако подам оставка, ще се чувствам като човек, на когото са ампутирали ръката. Но ако се наложи да избирам между работата и запазването на брака ми, ще предпочета да „ампутират ръката ми“.

— Никой не повдига въпроса за избор, лейтенант. Моля да ме извиниш, ако думите ми са те обидили.

— Мразя анонимните доносници и ги смятам за подлеци и страхливци — обади се за първи път Тибъл, който внимателно наблюдаваше Ив. — Препоръчвам да проявиш справедливия си гняв по време на пресконференцията. Ще изглеждаш много убедителна на екрана. А сега искам да науча всички подробности, свързани с хода на разследването.

Гневът й помогна да забрави страховете си и тя се поуспокои. Заговори, като използваше характерния полицейски жаргон; съобщи имената на шестимата убийци на Марлена, връчи разпечатката с информацията за тях и изложи теорията си.

— Човекът, който ми се обади, се обяви за отмъстител. Ето защо съм убедена, че действайки сам или с чужда помощ, той търси възмездие за смъртта на тези хора. Марлена е дъщеря на Съмърсет, който пък е свързан с Рурк. Направих справка за убийството на всеки един от тях — спокойно продължи тя, въпреки че вътрешно беше напрегната като струна. — Липсват доказателства, че са били ликвидирани от един и същи човек. Убийствата са били извършвани по различен начин и в различни градове, в течение на три години. Ала и шестте жертви са били свързани с дъблинска организация, ръководеща хазартните игри, чиято дейност поне дванайсет пъти е била обект на разследване на местните власти и от Комисията по хазарта. Сведенията, с които разполагам, потвърждават предположението ми, че шестимата са били убити по различни причини от членове на конкурентни организации или от свои… съмишленици.

— Но каква е връзката с убийствата на Бренън, Конрой и О’Лиъри?

— Тя съществува единствено в болния разсъдък на престъпника. Доктор Майра изготвя психологическия му профил, който сигурно ще потвърди теорията ми. Навярно той си въобразява, че Марлена е била убита като предупреждение към Рурк да не навлиза в територията на въпросната организация.

— Теорията ти се различава от заключението на полицейския инспектор, който е разследвал смъртта на момичето.

— Така е, но пропускате факта, че той е бил свързан с престъпния картел. А Марлена е била само едно дете, при това дъщеря на мошеник на дребно. — Ив извади от чантата си две снимки, снети от холограмните изображения, и ги подаде на командира. — Ето какво са й сторили. А полицейският инспектор приключил разследването само за четири часа и побързал да обяви, че смъртта й е настъпила при злополука.

Уитни разгледа снимките и очите му помръкнаха.

— Каква ти злополука! — възкликна той. — Ясно е като бял ден, че жертвата е била изтезавана, преди да бъде убита.

— Точно така — едно безпомощно момиче е било изнасилено и измъчвано от шестима мъже, които са се измъкнали безнаказано. Сигурна съм, че хора, способни на подобно зверство, обичат да се хвалят с подвизите си. Близките им положително са знаели за извършеното от тях и когато виновниците били убити един подир друг, някой е решил, че виновници са Рурк и Съмърсет.

Тибъл извърна поглед от снимките. Изминали бяха много години от времето, когато беше обикновен полицай и ежедневно се сблъскваше с жестоката действителност; дълго нямаше да забрави ужасяващите снимки на мъртвото момиче. Втренчи се в Ив и попита:

— А ти вярваш ли в това, лейтенант? Искаш да повярваме, че между убийствата на шестимата няма връзка, но психопатът е на друго мнение. Според теб той е ликвидирал невинни хора и е устроил капан на Съмърсет, само за да отмъсти на Рурк.

— Точно така. Убедена съм, че човекът, когото Майра определи като садистичен социопат, въобразяващ си, че е пратеник на Бога, прави всичко възможно да злепостави Рурк. Но въпреки че е изключително умен, той е допуснал грешка като е насочил подозренията към Съмърсет. След разговора си с него доктор Майра заяви, че той не само не е склонен към насилие, но дори се ужасява от жестокостта. Уликите срещу него са толкова нескопосано скалъпени, че в тях би се усъмнило дори дете…

— Предпочитам да изчакаме официалното заключение на Майра — прекъсна я Уитни.

— Ще ви кажа какво мисля. — Ив самоотвержено се впусна в защита на Съмърсет. — Записите, направени от охранителните камери в Лакшъри Тауърс са били подправени — в това никой не се съмнява, нали? Ала кадрите, които показват как икономът влиза в сградата, са оставени. Питам се защо. Макнаб обеща специалистите от неговия отдел да анализират диска със записите от камерата на дванайсети етаж. Сигурна съм, че ще открием фалшифициране на кадрите, когато Съмърсет излиза от асансьора и се запътва към апартамента на госпожица Мъръл, както и на онези, показващи излизането му от сградата.

— Това предполага, че фалшификаторът е специалист по електроника и че разполага със свръхмодерна апаратура.

— Прав сте, сър. Иначе не би успял да прикрие следите си, докато се свързва с мен в полицейското управление. Религията е в основата на мотива и метода на извършване на престъпленията. По всичко личи, че убиецът е ревностен католик. А Съмърсет дори не е религиозен.

— За мнозина вярата в Бога е нещо много лично, което не обичат да афишират — намеси се Уитни.

— Религиозните убеждения ръководят действията на престъпника, когото търсим — настоя Ив. — Ще ви съобщя още един любопитен факт. Тази сутрин служителят от полицейския отдел по електроника откри „ехо“, докато прослушваше записа на разговора ми с психопата. Някой се беше потрудил да представи нещата така, сякаш престъпникът се е обаждал от дома ми.

Командирът мълчаливо прочете рапорта й, сетне одобрително каза:

— Браво на нашия електронен гений.

— Открих, че един от братята Райли е бил в охраната на прочута фирма за електронни устройства и че през последните десет години често е пътувал до Ню Йорк. Иска ми се да го проуча по-внимателно.

— Възнамеряваш ли да посетиш Ирландия, лейтенант?

Тя едва прикри изумлението си.

— Не, сър. Мисля, че не се налага да пътувам, за да събера необходимите ми сведения.

Уитни прибра рапортите й и заяви:

— Ще ги прочета много внимателно.

 

 

Обикновено пресконференциите изнервяха Ив. Но днешното сборище на репортери в полицейския пресцентър допринесе за подобряване на настроението й. Почувства се неловко, когато любопитните журналисти я обсипваха с въпроси за хода на разследването, както и за личния й живот. Трябваше да ги парира бързо и умело без нито капчица колебание, което само щеше да изостри апетита на медийните хиени.

— Лейтенант Далас, разпитвала ли сте Рурк във връзка с убийствата?

— Рурк сътрудничи на отдела.

— На кого помага — на ченгето, разследващо случая, или на съпругата си?

„Злобен мръсник!“ — каза си тя и гневно изгледа нахалния репортер, без да обръща внимание на автотронните камери, които пълзяха към нея като огромни паяци.

— Още щом се заех с разследването, Рурк ми предложи помощта си и доброволно даде показания.

— Нали не отричате, че главният заподозрян е служител на съпруга ви и живее в дома ви?

— Засега не подозираме никого — заяви тя, което предизвика оживление сред журналистите. Ив търпеливо изчака суматохата да стихне, сетне продължи: — Лорънс Чарлс Съмърсет беше разпитан и доброволно се подложи на психологически тест. В момента вървим по нова следа.

— Как ще отговорите на предположението, че той е убил трима души по поръчка на Рурк? — провикна се някой от дъното на залата. За първи път в залата настъпи тишина. Началникът на полицията Тибъл пристъпи напред, но Ив вдигна ръка.

— Аз ще отговоря. — Гневът я задушаваше, но гласът й беше спокоен. — Дами и господа, подобни долни намеци са недопустими за хора с вашата благородна професия и повече подхождат на махленските клюкари. Но когато са изречени публично и то от представител на медиите, бих ги определила като престъпно нехайство. След като господинът не разполага с факти и доказателства, приемам твърдението му като обида не само към хората, чиято репутация е поставена под съмнение, но и към мъртъвците. Нямам какво повече да кажа.

Заобиколи Тибъл и слезе от подиума. Чуваше как репортерите му задават все нови и нови въпроси, на които той отговаряше най-невъзмутимо. Ала пред очите й сякаш се беше спуснала тъмна завеса, а гневът я караше да усеща странна горчивина.

— Далас, почакай! — Надин Фарст, последвана от оператора от Канал 75, се втурна след нея. — Моля да ми отделиш само две минутки.

Ив рязко се обърна и си помисли, че ще бъде чудо, ако успее да сдържи гнева си още две секунди.

— Изчезвай, Надин!

— Вярно е, че колегата попрекали, но трябва да изтърпяваш нахалниците.

— Не виждам защо да понасям и слабоумните… — сопна се тя.

— Съгласна съм.

— Нима? — С крайчеца на окото си Ив забеляза, че операторът е насочил камерата си към тях.

— Предлагам ти помощ. — Надин машинално приглади косата си и подръпна сакото си. — Всичко ще бъде наред, ако ми дадеш интервю…

— Което ще повиши рейтинга ти. Господи, колко си прозрачна. — Тя се извърна, за да не направи или да не каже още нещо, за което по-късно щеше да съжалява.

Внезапно си спомни думите на Майра, че убиецът е насочил вниманието си към нея, защото копнее жена да одобри делата му. Реши да се подчини на инстинкта си. Ще повиши рейтинга на Надин и ще нанесе на престъпника удар, на който той ще бъде длъжен да отвърне.

— Какво си въобразявате всички вие? — Тя се обърна и гневно стисна юмруци. — Нахвърляте се върху мен като лешояди и използвате конституционните си права, за да се намесвате в разследването на убийство!

— Хей, почакай…

— Ти почакай! — Тя заби пръст в гърдите на репортерката, която неволно отстъпи назад. — Трима души са убити, децата им са осиротели, една жена е останала вдовица и всичко това само защото някакъв самовлюбен тъпанар, който си въобразява, че е Месия, е решил да играе игрички. Нима не разбираш, че един психопат манипулира медиите? Продължавайте в същия дух, отделяйте му достатъчно внимание… за да повишите самочувствието му, за да му доставяте все по-голямо удоволствие. Той се опитва да ни заблуди, че изпълнява мисия, възложена му от Всевишния, но единствената му цел е да победи. Ала аз няма да го допусна, защото съм много по-добра от него. Този никаквец е само аматьор, на когото щастието временно се е усмихнало. Вече започва да греши и съм убедена, че до една седмица ще бъде в ареста.

— Надявам се да не се отметнете от думите си, лейтенант Далас — произнесе Надин с леден тон. — Обещавате ли пред нашата огромна аудитория, че скоро ще заловите убиеца?

— Да. В работата си съм се сблъсквала с много по-умни от него. В известен смисъл дори го съжалявам. Той е като тумор в организма на обществото, който може да бъде отстранен чрез операция.

Тя се обърна и се отдалечи с гордо вдигната глава.

— Ще стане страхотен репортаж, Надин! — Операторът почти подскачаше от възбуда. — Рейтингът ти ще хвръкне до небето.

— Да… — разсеяно промълви репортерката, сетне добави: — Ето как свършва едно приятелство… — Овладя се и се обърна към колегата си: — Изпрати необработения материал в станцията. Репортажът ще бъде готов за излъчване в новинарската емисия в пет и половина.

Ив разчиташе на експедитивността на репортерката. Психопатът положително щеше да види репортажа. Реакцията му беше непредвидима, но засегнатото му самолюбие положително щеше да го подтикне към действие.

Ив знаеше, че самата тя ще бъде следващата му набелязана жертва.

Реши да се отбие в управлението и няколко часа да поработи в миниатюрната си канцелария. От колата си се обади вкъщи. Когато чу гласа на Рурк, учудено смръщи чело.

— Къде е Съмърсет?

— В стаята си.

— Какво, обиден ли е?

— Не, рисува. Твърди, че това отпускало нервите му. Откъде се обаждаш, лейтенант?

— От колата, на път за участъка. Пресконференцията току-що свърши.

— Известна ми е „любовта“ ти към нахалните репортери. Непременно ще гледам новините в пет и половина.

Ив потръпна, но изражението й остана невъзмутимо.

— Не си струва, не се случи нищо особено. Хей, защо не си на работа? Не бива да изоставяш делата си заради мен.

— Всичко върви като по вода. Няколко дни мога да ръководя бизнеса и от къщи. Освен това с Иан се забавляваме с нашите играчки.

— Постигнахте ли някакъв резултат?

— Така мисля, но всичко става много бавно и изисква търпение.

— Ще се прибера след един-два часа и ще видя докъде сте стигнали.

— Добре. Мисля, че ще вечеряме пица.

— Ммм, чудесно. Искам моята да е с много гъби и аншоа.

Тя прекъсна връзката и вкара колата в подземния гараж на централното полицейско управление. Изруга, когато забеляза, че лейтенант Медавой от отдела по антитероризъм отново беше заел част от нейното пространство. Успя някак си да паркира и за отмъщение при излизането си от колата силно удари с вратата неговия автомобил.

Едва сега забеляза, че возилото е съвършено ново и се запита откъде хората от този отдел намират средства за подобен лукс.

Тя се качи на елеватора, забеляза, че остават петнайсет минути до началото на телевизионните новини и реши да си вземе кафе, да се заключи в канцеларията си и на спокойствие да наблюдава представлението, което беше разиграла.

Не остана разочарована. Импровизираната й реч пред Надин беше много убедителна, на екрана лейтенант Далас изглеждаше разгневена, прекалено самоуверена и дори безразсъдна. Каза си, че престъпникът положително ще попадне в капана и се запита дали ще има време за още една чаша кафе, преди Уитни да я повика.

Още не беше отпила от димящата течност, когато вътрешният видеотелефон иззвъня и й беше наредено да се яви при командира.

Мълчаливо изслуша упреците, които беше очаквала, сетне се съгласи, че е постъпила неразумно и прекалено емоционално.

— Няма ли да ми възразиш, лейтенант?

— Не, сър.

— Какво си намислила, Далас?

Ив побърза да смени тактиката, осъзнавайки, че е била прекалено покорна.

— Нищо, сър. Страхувам се, че това разследване подложи на изпитание личния ми живот. Избухнах безпричинно, но обещавам да не се повтори.

— Запомни обещанието си. А сега се обади на госпожица Фарст. Ще й предложиш ново интервю и се надявам да овладееш нервите си.

Този път Ив действително се разгневи и промълви:

— Сър, засега предпочитам да избягвам представителите на медиите. Мисля, че…

— Това не беше молба, а заповед, лейтенант. Щом забърка кашата, сама ще си я сърбаш. Обади се незабавно.

Младата жена стисна зъби и кимна.

През следващия час се опита да охлади гнева си, като се залови с писмената си работа; когато и това не помогна, позвъни в служебния сервиз и направи механиците на бъз и коприва, задето още не бяха поправили автопилотното устройство на колата й. След като се поуспокои, съчини послание до Надин с предложение за друго интервю и побърза да го изпрати по електронната поща, преди да се е разколебала.

През цялото време беше нащрек и очакваше видеотелефонът й да иззвъни. Искаше й се престъпникът да се свърже по-бързо с нея, защото в бързината си той можеше да допусне фатална грешка.

Питаше се кой ли е той. Всички данни говореха, че е социопат, садист и егоист. И все пак понякога го съжаляваше.

„Гатанки и религия…“ — каза си тя и реши, че съчетанието не е толкова необичайно. За самата нея религията беше загадка. Не можеше да приеме, че трябва да вярва в нещо само защото й го внушаваха и защото я заплашваха вечно да гори в ада, ако не се подчини.

Познаваше различните религиозни учения, които я караха да се чувства объркана и смутена. Защитниците на всяка религия твърдяха, че са прави, че само тяхното учение е истинско, и през вековете бяха водили безброй кръвопролитни войни, за да го докажат.

Ив сви рамене и взе една от трите статуетки на Мадоната, които бяха на бюрото й. Беше прекарала детството си в държавен приют, а законите забраняваха сирачетата да получават религиозно образование. Различни църковни групи упорито се мъчеха да променят този закон, но засега не бяха постигнали никакъв успех. Ив смяташе, че и без тяхната помощ се е справила добре. Сама беше изградила представата си за доброто и за злото, за реда и хаоса, за престъплението и наказанието.

И все пак се предполагаше, че религията напътства и утешава. Ив погледна към купчината дискове, които беше събрала при проучването си върху католицизма. Тази религия си оставаше загадка за нея, но може би точно това беше целта — мистерията да остане неразгадана и скрита под външния блясък и великолепие. А ритуалите на католическата църква бяха изключително зрелищни.

Ив огледа статуетката, която държеше. Рурк я беше нарекъл СДМ, все едно, че говореше за своя приятелка, за близък човек, с когото можеш да споделиш тревогите си. Представяше си как някой си казва: „Не успявам да намеря разрешение на проблема. Ще попитам СДМ“.

Но едновременно тя беше най-святата жена, жената, която трябваше да послужи за пример. Тя беше девицата, призвана да роди божия син и да го види да умира на кръста заради човешките грехове.

А сега някакъв умопобъркан оскверняваше образа й, като я правеше свидетелка на зверствата, причинявани от едно човешко същество на друго.

Майката — това беше ключът към откриване на убиеца. Неговата майка или друга жена, която болното му съзнание оприличаваше със Светата Дева.

Ив не си спомняше майка си. Не я беше виждала дори в сънищата си, които не можеше да контролира. Нямаше спомени за глас, тананикащ приспивна песен, или извисил се в пристъп на гняв, нито за ръка, която я милва или раздразнено й удря плесница.

И все пак жена я беше носила девет месеца в утробата си, бе я дарила с живот. Но какво се беше случило после? Избягала ли бе или беше умряла, оставяйки Ив сама на света, за да бъде смазвана от бой и обезчестявана. Оставяйки я да трепери като изплашено животинче в студените и мръсни стаички и да очаква поредния побой и изнасилване.

Тя тръсна глава и си каза, че това сега няма значение. Важна беше средата, в която беше израснал престъпникът, която беше оформила характера му.

Ив Далас знаеше, че е постигнала всичко сама и че никой не й е помагал със съвети.

Остави статуетката на бюрото и се загледа в спокойното й, красиво лице.

— Използвал те е като „реквизит“ при ужасяващите си деяния — промърмори, — още един от многобройните му грехове. Трябва да му попреча да убие нова невинна жертва. Питам се дали няма да ми помогнеш… — Сепна се, когато осъзна, че говори на статуетката, позасмя се и прекара пръсти през косата си. Реши, че католиците са знаели как да изработват статуетките — докато усети, човек започваше да разговаря с каменните изображения като с живи хора… да отправя молитви…

Напомни си, че не с молитви ще залови психопата, а с усилена работа. Щеше да се прибере вкъщи, да вечеря и да се наспи добре, за да бъде бодра на следващия ден.

Слезе в гаража и забеляза, че колата на Медавой я няма. Върху предното й стъкло не беше залепена бележка със заплашителен текст, което й подсказа, че колегата й не е видял вдлъбнатината във вратата на новото си возило.

Стъпките й ехтяха в огромното помещение. Дочу вой на включен двигател и скърцане на гуми по асфалта. След секунда покрай нея премина автомобил, който се стрелна в нощта.

Ив разкодира ключалките и понечи да отвори вратата. Дочу зад себе си стъпки, рязко се извърна и приклекна с оръжие в ръка.

Човекът спря и вдигна ръце.

— Много си бърза. Поне съобщи правата ми.

Тя позна детектива от нейния отдел и побърза да прибере оръжието си.

— Извинявай, Бакстър.

— Май си прекалено изнервена, Далас.

— Човек може да очаква всичко в тези гаражи — не бива да се промъкваш незабелязано, защото някой ден ще си изпатиш.

— Какво говориш, та аз само бързах да се кача в колата си. — Той намигна и добави: — Имам среща с една страхотна сеньорита.

— Оле, Бакстър — промърмори Ив и раздразнена от себе си, седна зад волана. Двигателят се включи едва при третия опит. Тя се зарече на другата сутрин лично да отиде в сервиза и да убие първия попаднал й механик.

Климатичната инсталация забръмча и в колата стана горещо като в пещ. Ив гневно й нареди да се изключи и се примири със студа в купето.

След две пресечки се натъкна на задръстване на движението и тежко въздъхна. Известно време само барабанеше с пръсти по волана и съзерцаваше новото рекламно табло над театралния комплекс „Громли“, където се прожектираха дванайсет различни видеофилма. Ив наблюдаваше как два летящи мотоциклета се преследваха над Нови Лос Анджелис, после се сблъскаха и избухнаха в пламъци. Погледна към втория екран, на който красиви мъж и жена с оскъдно облекло се прегръщаха сред поляна, покрита с пролетни цветя. На следващия танцуваха три паяка, издокарани с цилиндри и фракове.

Тя натисна педала за газта и се придвижи няколко сантиметра напред, без да обръща внимание на останалите водачи, които гневно натискаха клаксоните и я обсипваха със сочни ругатни.

Младеж и девойка върху еърборд се стрелнаха над колоната от коли. Жената в автомобила, прилепен до колата на Ив, очевидно се беше примирила с дългото чакане. Включи музикалната уредба и започна фалшиво да припява в такт с оглушителната музика.

В небето се разнесе сирената на въздушен автобус, която прозвуча някак самодоволно. Ив се намръщи и си каза, че ако повече хора използваха обществения транспорт, нямаше да се стига до подобни задръствания.

Опитвайки се да прогони скуката, тя извади комуникатора си и се свърза с Пийбоди.

— Работното ти време свърши. Попаднах на улично задръстване и не знам кога ще се прибера у дома.

— Тук се носят слухове, че ще вечеряме пица.

— Приятна вечеря, но те предупреждавам, че ако все още си там, когато се прибера, ще те накарам подробно да ми докладваш какво си свършила през деня.

— Лейтенант, готова съм на всичко заради парче пица.

В този момент вниманието на Ив беше привлечено от две таксиметрови коли, които едновременно опитаха вертикално излитане. Броните им се удариха, после автомобилите се сблъскаха.

Ив поклати глава, смаяна от глупостта на водачите им. Возилата изгубиха височина и паднаха на улицата сред скърцане на изкривен метал.

— По дяволите!

— Какво има, Далас? Стори ми се, че чух трясък.

— Да, сблъскаха се двама тъпи таксиметрови шофьори. Сега изскочиха от таратайките си и се надпреварват да си крещят. Това със сигурност ще отприщи движението. — Тя присви очи, като забеляза как единият побойник измъкна от колата си железен прът. — Играта загрубя. Пийбоди, повикай два полицейски хеликоптера; съобщи на диспечера, че в момента се извършва нападение със смъртоносно оръжие на Десето авеню между Двайсет и пета и Двайсет и шеста улица. Кажи им да побързат, преди да е избухнал бунт. А пък аз ще дам на тези тъпанари урок по шофьорска етика.

— Лейтенант, по-добре е да изчакате подкреплението. Аз ще…

— Няма да стане. До гуша ми дойде от идиоти! — Тя изскочи навън, направи три крачки… и светът около нея се взриви.

Почувства как вълна от нагорещен въздух я блъсна като юмрук в гърба, повдигна я като парцалена кукла и я запрати напред. Тъпанчетата й едва не се спукаха от оглушителната експлозия. Покрай главата й профуча извито парче метал. Някой изпищя. Не й се вярваше да е чула собствения си глас, тъй като изобщо не можеше да си поеме въздух.

Строполи се с главата напред върху предния капак на някаква кола, за миг съзря бледото, изплашено лице на шофьора, който беше зяпнал от изумление, сетне се изтъркаля на улицата и дочу пращенето на костите си.

„Нещо гори, нещо гори“ — помисли си, но не разбираше точно какво… плът… кожа… гориво… О, господи! Повдигна ръце, отблъсна се, успя да вдигне глава.

Наоколо хората изоставяха колите си като плъхове, които бягат от обречен кораб. Някой я настъпи, но тя почти не усети болка. Полицейските хеликоптери се появиха и осветиха улицата, пилотите отправяха предупреждения към панически бягащите шофьори.

Очите на Ив бяха заслепени от пламъците, които обгръщаха колата й. Тя се опита да поеме въздух, прошепна „По дяволите!“ и припадна.