Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Just the Way It Is, 1944 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster(2009)
Издание:
Джеймс Хадли Чейс. Парите не са всичко…
Издателство „Гарант–21“, София, 1993
Редактор: Катерина Стоянова
Художник: Николай Янчев
Коректор: Мария Сарафова
ISBN 954-8009-29-3
Panther Books Ltd, 1975
История
- —Добавяне
Петнадесета глава
Клеър си сложи шапката и се приготви да излиза. Вратата на кабинета й се отвори и на прага се появи Сам Тренч.
— У дома ли си отиваш? — попита той и започна да рови в джобовете си за кибрит.
— Мислех да си вървя — кимна Клеър. — Но после Питър предложи да вечеряме навън.
Сам запали лулата си, изпусна гъст облак дим към тавана и каза:
— Младият Питър Калън… Сериозни чувства ли изпитваш към него?
— Стига, Сам — усмихна се Клеър. — Не е твоя работа да се занимаваш с чувствата ми, престани да си пъхаш носа!
— Винаги съм те чувствал като своя дъщеря, Клеър — отвърна сериозно Сам — Затова искам да те видя щастлива.
— Ще бъда щастлива — потупа ръката му тя. — Не се безпокой.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — рече той. — Момчето изглежда свестно. Има ли добра работа?
— Невъзможен си, Сам? — опита се да протестира Клеър. — Няма да ти позволя да ми избираш приятелите! Но след като толкова искаш да знаеш, Питър има отлична работа и се надява съвсем скоро да започне свой собствен бизнес.
— Едно е да се надяваш, друго е да го имаш — поклати глава Сам. — Наслушал съм се на надежди… Въпросът е дали той умее да работи както трябва…
— Е, вече прекаляваш! — отвърна Клеър — След като нямаш какво друго да правиш и си се заел да ми обсъждаш приятелите, май ще е най-добре да се прибереш у дома!
— Просто искам да съм сигурен, че си избрала подходящ партньор — загрижено рече Сам. — Иначе нямам нищо против момчето… — Почеса се по бузата с мундщука на лулата и добави: — Докато тоя Хари Дюк… той е друга работа…
Клеър се приближи до бюрото и започна да прибира бум агите отгоре му, лицето й леко поруменя.
— Не виждам защо трябва да слагаш Питър и Хари Дюк на една плоскост — хладно рече тя.
— Просто в момента се сетих за него — отвърна Сам, забавлявайки се със смущението й. — Тоя тип ще стигне далеч…
— Ако преди това не хлътне някъде и с двата крака! — отбеляза Клеър. — Знаеш ли, Сам, бих искала Питър да не се възхищава толкова много от него. Това сериозно ме тревожи. Хари Дюк е един безскрупулен тип, който не се спира пред нищо. Имам предчувствието, че скоро ще забърка Питър в още по-големи неприятности. Виж тая история със самоубийството на Тимсън. Изглежда тоя човек никога не казва истината!
Сам откри, че лулата му е угаснала и драсна нова клечка кибрит.
— Предполагам не ти е хрумвало, че Дюк се опитва да предпази младия Калън, нали? — попита той.
— Да го предпази? — остро го погледна Клеър. — Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което чуваш. В крайна сметка, драга, онзи Тимсън е искал да се срещне с младия Калън… Иначе нямаше да се озове в спалнята му. А Хари Дюк спокойно би могъл да се оттегли и да остави Пит Калън да се оправя сам. Не е ли така?
— Искаш да кажеш, че Питър е замесен в убийството — хладно отбеляза Клеър.
— Не ставай глупава, драга — изпусна облак дим Сам. — Искам само да ти посоча, че Дюк е по-малко замесен в тая история от младия Калън. Въпреки това обаче, именно Дюк се заема с цялата работа. Забелязах, че младият Калъп с удоволствие му отстъпва инициативата.
— Аз пък мисля, че ти си едно отвратително старче, но нямам намерение да споря с теб! Държиш се непочтено по отношение на Питър и много добре знаеш това! Питър има своята работа и не може да я зареже просто ей така! Докато Хари Дюк и без това няма какво да прави! Подобни афери очевидно му доставят удоволствие…
— Знаеш ли какво си мисля, драга — промълви Сам, без да обръща внимание на тирадата й. — След като Питър е прекалено зает, за да помогне на Дюк, може би ние с теб трябва да сторим това…
— Разбира се — кимна Клеър. — Но как?
Сам изчука чашката на лулата си в кошчето за боклук и измъкна старата си торбичка за тютюн.
— Нали в тая работа е забъркан и Белман? — попита той.
— Бихме могли да го посетим и да разберем какво му е мнението за тая история с Тимсън…
— Веднага ще го направя — кимна Клеър и взе чантичката си. — Ще му кажа, че идвам от името на „Кларион“ и ще го помоля за официален коментар.
— Не бързай толкова, драга — поклати глава Сам. — По-добре да изчакаме завръщането на Хари Дюк. Може би е открил нещо ново…
— Няма да чакам никого — поклати глава Клеър. — Имам среща с Питър в осем часа и все още имам достатъчно време да отскоча до Белман. Обещавам да внимавам какво говоря и да измъкна от него каквото мога.
— Тогава утре ще се съберем отново — кимна Сам. — Върви, Клеър…
На вратата се спря от гласа на момичето.
— Недей да мислиш, че Питър няма да ни помогне, Сам — тихо рече тя. — Той ще го стори, сигурна съм в това!
— Добре, добре — размаха ръце Сам. — Поговори с него, а аз мисля да се завъртя още малко тук… Може би Хари Дюк ще се сети да се отбие…
Клеър излезе, а Сам се върна в кабинета си. Увлечен в редактирането на уводната си статия за следващия брой на „Кларион“, той не усети как лети времето. Когато хвърли поглед на часовника си, с изненада откри, че вече минава осем. Изправи се и започна да разтребва бюрото си. Миг по-късно чу, че някой влиза в редакцията и отиде да надникне. Изправен в средата на предното помещение, Хари Дюк замислено оглеждаше празните бюра.
— Ето те и теб — рече Сам. — Влизай, отдавна те чакам.
Дюк го последва в кабинета, седна на ръба на бюрото и бръкна в джоба си за пура.
— Всички са си тръгнали, а? — попита той.
— Какво ти е на лицето? — внимателно го изгледа Сам.
— Спомен от Пиндърс Енд — мрачно се ухиля Дюк. — Там те посрещат с ябълкова ракия, а те изпращат с ритник в мутрата. Интересно местенце!
— Какво се случи?
— Сигурен съм, че ключът на загадката е в Пиндърс Енд — отвърна Дюк. — Чувал ли си за един тип на име Кейси?
— Да — кимна Сам. — Познавам го лично, при това от доста време… Добро момче, преди години имаше чудесна ферма… Благодарение на него малката колония в Пиндърс Енд все още е жива.
— Купих си малко ябълкова ракия от него — рече Дюк. — Искаш ли да я опиташ?
— Охо! — светна лицето на Сам. — Носиш ли я? Кейси винаги е варил страхотна ракия!
— Ще ида да я взема от колата — изправи се Хари.
Когато се върна, върху бюрото на Сам се бяха появили две чаши. Старецът пое бутилката от ръцете на Дюк, издърпа тапата със зъби и подуши съдържанието й.
— И с вързани очи ще я позная! — похвали се той, после напълни чашите. — Само трябва да внимавам да не ме подуши бабичката. Тя е върл противник на всякакъв алкохол!
Чукнаха се и отпиха. Върху лицето на Сам се появи страдалческо изражение, очите му се овлажниха.
— Кажи сега какво успя да направиш, синко — преглътна той.
— На първо време ще наема Бърмън да подаде жалба срещу заповедите за изселване — започна Дюк. — Някой много се натиска да разкара обитателите на Пиндърс Енд, а пък аз искам те да поостанат… Така ще бъда сигурен, че районът няма да бъде преровен от разни пришълци…
— А после? — довърши питието си Сам.
Дюк се почеса по главата.
— Утре пак отивам там и смятам да разглобя къщата на Кейси на съставните й части — рече той. — Няма да се изненадам, ако открия нещо. А сега ми кажи какво свърши ти.
— Направих известни проверки по отношение на Спейд — рече Сам. — Интересна личност. Всички са чували за него, всички знаят, че притежава доста имоти и къщи в Бентънвил. Създател на Организацията на собствениците на заведения за хазарт, щедър спонсор на Фонда за физическа подготовка на полицията. Предполагам се досещаш какво означава това. В същото време никой не го е виждал, никой не знае как изглежда…
— Аз също — подръпна носа си Дюк и замислено добави: — Макар да живея вече две години в Бентънвил…
— Никога не действа лично, винаги използва посредници — добави Сам. — Корис върши практическата работа, Спейд само го кредитира. Интересно, нали?
— Май ще е най-добре да се срещна с Корис — кимна Дюк. — Но първо искам да си поговоря с Белман.
— О, забравих да ти кажа — сепна се Сам. — Клеър отиде да се срещне с него.
— Какво? — остро го изгледа Дюк.
— Всичко е наред — забързано рече Сам, притеснен от хладния поглед на събеседника си. — Отиде да го интервюира за „Кларион“. Може би ще успее да изкопчи нещо…
— Това не ми харесва — изправи се на крака Дюк. — Белман е хитрец и по-скоро той ще изкопчи нещо от нея! За кога е определена срещата им?
— Клеър тръгна преди около час — отвърна Сам. — В осем имаше среща с Калън и искаше да направи интервюто преди нея. Трябва вече да е свършила…
— Ще ида да видя какво става — нахлупи шапката си Дюк. — Знаеш ли къде ще се види с Пит?
— Не — поклати глава Сам.
— Добре, отивам при Белман — рече Дюк и се насочи към вратата. — Дано да не му е изпяла всичко, което знае!
— Няма начин! — убедено рече Сам. — Клеър не е вчерашна, доста отдавна се занимава с репортерска дейност!
Телефонът иззвъня и Сам вдигна слушалката.
— Обажда се Калън — прозвуча в нея гласът на Питър — Вие ли сте, господин Тренч?
— Аз съм — отвърна Сам. — Имате късмет, че още не съм си тръгнал…
— Някаква спешна работа ли има Клеър, господин Тренч? — попита Питър. — Чакам я вече доста време… Още ли не е тръгнала?
Сините очи на Сам се ококориха от учудване.
— Напротив, тръгна си преди час и половина — отвърна той.
Дюк се наведе през бюрото и издърпа слушалката от ръката му.
— Пит? Хари на телефона Къде се намираш?
— У дома. Случило ли се е нещо?
— Още не знам, но възнамерявам да разбера. Стой там, Пит, идвам веднага!
Дюк с трясък остави слушалката върху вилката и вдигна очи към Сам.
— Ама и вие сте едни хлапета! — оплака се онзи. — Хич не се свените да подритвате насам-натам стар човек като мен!
— Ако нещо се случи на момичето, тепърва ще разбереш какво означава ритник в задника! — заплашително се надвеси над него Дюк. — Значи можела да се грижи за себе си, а? Била печена репортерка и нямало да се изпусне, така ли?… Сега остава да проверим дали всичко това е вярно!
Обърна се и излетя от кабинета, без да си прави труда да затваря след себе си.