Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Just the Way It Is, 1944 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster(2009)
Издание:
Джеймс Хадли Чейс. Парите не са всичко…
Издателство „Гарант–21“, София, 1993
Редактор: Катерина Стоянова
Художник: Николай Янчев
Коректор: Мария Сарафова
ISBN 954-8009-29-3
Panther Books Ltd, 1975
История
- —Добавяне
Четиринадесета глава
Хари Дюк бавно идваше в съзнание.
— Да му плиснем една кофа вода — предложи мъжки глас някъде над главата му.
Отвори очи и примигна срещу загриженото лице на Кейси. Зад гърба му имаше още някой, но Дюк не можеше да го разгледа на слабата светлина.
— Не е нужно да ме поливате — отвърна с надебелял език той и бавно се надигна. — Мия се един път на ден и това ми се струва напълно достатъчно…
— Добре ли си, мистър? — попита Кейси и по лицето му се изписа видимо облекчение.
— Не знам дали съм добре — отвърна Дюк и се зае да изследва главата си. Пръстите му напипаха едра цицина в областта на слепоочието, друга имаше върху челото си, точно между веждите. Прониза го остра, пулсираща болка и той сподавено изруга.
— По стълбите ли падна? — попита Кейси. — Ще ида да ти донеса едно питие.
— Добра идея — отвърна Дюк и с мъка се изправи на крака. Разтърси глава и болката се локализира с пулсираща сила в областта на лявото слепоочие. — Няма нужда да го носиш, ще дойда с теб.
Последва Кейси в малката дневна и пое чашата с ябълкова ракия от ръката му.
Силният алкохол опари вътрешностите му и той веднага се почувства по-добре.
— Това е друго нещо — промърмори и с облекчение се отпусна в люлеещия се стол.
— Запознай се с Джеткин — представи втория мъж Кейси. — Живее в съседство.
Дюк погледна високия мъж и кимна с глава.
— Извинете ме, но не се чувствам в най-добра форма — промърмори той.
Джеткин зяпна насреща му и притеснено размърда огромните си крака.
— Няма нищо — промърмори той. Челюстите му, усилено работеха, от време на време преглъщаше и на лицето му се изписваше болезнена гримаса.
Дано не дъвче тютюн, помисли си Дюк.
— Какво стана с теб, мистър? — попита Кейси. — Намерих те проснат в подножието на стълбите и едва не си глътнах езика от страх! Падна ли, какво стана?
Дюк спря поглед върху него и бавно поклати глава.
— Чух, че горе се движи някой, Кейси — тихо каза той. — Реших да проверя кой е, но бях посрещнат с ритник в главата. Някой от твоите приятелчета, а?
— Сигурен ли си? — погледна го учудено Кейси. — Аз живея тук съвсем сам.
— А да не би да мислиш, че бълнувам? — язвително отвърна Дюк и внимателно докосна челото си.
— Горе има някой — рече Кейси и хвърли изпълнен с недоумение поглед към съседа си.
— Елате с мен — изправи се Дюк. — Ще идем да проверим заедно.
Прекоси хола, отвори външната врата, за да вижда, после вдървено пое нагоре по стълбите. Кейси и Джеткин бавно го последваха.
Дюк стигна площадката и се обърна назад:
— Къде се отива оттук?
Кейси мина край него и бутна вратата.
— Тук няма нищо — обясни той. — Аз живея долу.
Дюк хвърли един бърз поглед към вътрешността на малката и абсолютно гола стаичка. И тук прозорците бяха заковани с дъски, но светлината от хола беше достатъчна.
Поклати глава и последва Кейси, който тъкмо отваряше още една врата в коридора.
— Това е втората стая горе, други няма — поясни домакинът.
Вътрешността на помещението тънеше в мрак.
— Няма ли начин да стане по-светло? — раздразнено попита Дюк.
Кейси се приближи до прозореца и дръпва една дъска. Тя издаде пронизителен звук и пироните изскочиха от стената.
Ярките слънчеви лъчи се плъзнаха по счупените мебели и други непотребни боклуци, Дюк им хвърли един поглед и насочи вниманието си към пода. Някой беше влизал тук, по прашните дъски личаха ясни отпечатъци от стъпки.
— Имаш ли представа кой може да е идвал тук? — обърна се той към Кейсн и усетя как в гърдите му се надига сляпа ярост. Изведнъж изпита чувството, че е бил на крачка от разкриването на тайната, която забулваше Пиндърс Енд.
— Никаква — поклати глава Кейси. — Какво може да търси тук външен човек?
Дюк се зае с огледа. Подложи на внимателно изследване влажните петна по стените, студената камина, дъските на тавана. Не откри абсолютно нищо.
— И аз това се питам — отвърна с отвращение той. — Но някой е бил тук горе, значи е търсил нещо… — Изправи се насред стаята и се почеса по главата: — Откога живееш в тая къща?
Кейси се замисли за момент, после отвърна:
— Скоро ще станат шест години. Жена ми още беше жива и тогава използвахме всичките стаи… Това беше спалнята ни. Преместих се долу, след като тя си отиде…
Дюк направи още една обиколка, Кейси и Джеткин любопитно го наблюдаваха.
— Тук няма нищо — отгатна мислите му Кейси. — Нищо, което да привлече вниманието на някого…
— Трябва да има — кратко отвърна Дюк и се изправи пред него. — Сигурен съм в това така, както съм сигурен, че ви виждам пред себе си! — После пристъпи към камината и прокара ръка по прашната рамка.
— Това какво е? — изведнъж попита той.
Кейси надникна иззад рамото му.
Върху дебелата греда над огнището бяха издълбани две букви, Ф и Н, очевидно инициали.
— О, това ли? — равнодушно сви рамене Кейси. — Бяха си тук, още котато се нанасяхме. Предполагам, че ги е издълбал предишният собственик.
Хари Дюк избърса праха и се увери, че буквите действително са издълбани преди много години.
— Май наистина са стари — неохотно призна той. — Какво ли означават?
— Труден въпрос — отвърна Кейси. — Къщата е на повече от сто години…
— Сто години, а? — поклати глава Дюк. — Доста храна за размисъл… — Извади джобното си ножче и щракна острието. — Имаш ли вещо против да издълбая и своите инициали?
Кейси и Джеткин си размениха по един учуден поглед, после домакинът бавно кимна с глава.
— Карай, след като толкова искаш…
След няколко минути напрегната работа Дюк се отдръпна назад и сравни инициалите. Неговите се очертаваха ясно, отдалеч си личеше, че са пресни. Вече беше сигурен, че другите наистина са правени преди много години и изглеждаше доволен.
— Ясно — кимна с глава той. Пристъпи навътре в стаята и изпробва с крак дъските на пода. Всички изглеждаха достатъчно солидни. — Да си надзъртал никога под тях? — внезапно попита той.
— Отдолу няма нищо, мистър — поклати глава Кейси.
— Тъй и тъй сме тук, дай да проверим — предложи Дюк.
Джеткин вдигна ръка и посочи ъгъла под прозоречния перваз:
— Някой май ни е изпреварил.
Дюк отиде да провери. Дъската наистина се оказа разкована, при това съвсем наскоро. Ясно личаха драскотините от използвания за тази цел лост. Хвана я с две ръце и рязко дръпна нагоре. Дъската леко се отмести. Под вея имаше само остатъци от мазилка и боклук.
Дюк драсна клечка кибрит и надникна по-навътре. Видя само мръсотия и няколко дребни паячета. Върна дъската на мястото й, изправи се и изтупа праха от коленете си.
— Такава била работата — замислено промълви той.
Другите двама с интерес го наблюдаваха.
— Какво търсиш, мистър? — попита Джеткин.
— Нямам представа, приятел — мрачно се усмихна Дюк. — Особено когато се озова в странна къща като тази…
Кейси и Джеткин отново се спогледаха.
Дюк измъкна револвера си от кобура и се обърна към Кейси:
— Знаеш ли да боравиш с това?
— Разбира се — отвърна Кейси и го взе от ръката му. — Някога имах същия…
— Задръж го! — рече Дюк и закова поглед в очите му. — Искам от теб само едно — да не пускаш никого да припари насам! Тук явно има нещо, което някой иска да прибере, и твоята задача е да му попречиш! — Бръкна в джоба си и извади пачка банкноти.
Джеткин смаяно подсвирна.
— Наемам ви на работа — поясни Дюк. — Ето ви сто долара аванс. Задачата ви е да не пускате никой в тази къща.
Мрачните очи на Кейси враждебно проблеснаха.
— Виж какво, мистър — изръмжа той. — Тази къща е моя, мога да я пазя от неканени гости и без твоите пари.
Дюк изненадано зяпна насреща му. Изобщо не беше очаквал подобна реакция.
— Извинявай — промърмори той. — Не бях помислил за това.
— Тим! — зина от смайване Джеткин. — Няма да се откажеш от толкова мангизи, нали, Тим?
— Затваряй си устата, Джеткин! — навъсено го изгледа Кейси. — Това не те засяга!
— Добре, момчета — побърза да се намеси Дюк. — Дайте ми заповедите за изселване, защото трябва да вървя. Утре пак ще дойда и тогава ще си поговорим.
Кейси му подаде снопче хартия и Дюк го натика в джоба си.
— Няма от какво да се притеснявате — приключи той. — Дръжте си очите отворени и толкоз. Останалото е моя работа.
— Добре направи, че отскочи насам, мистър — протегна му ръка Кейси. — Мисля, че наистина ще ни измъкнеш от безизходицата…
— Точно това смятам да направя — отвърна Дюк и пое надолу по стълбите.
Навън слънцето вече залязваше, последните му лъчи хвърляха алено сияние над Феървю.
— Имаш прекрасен изглед — спря се на верандата Дюк.
— Май това е всичко, което имам — горчиво отвърна Кейси. — Свикнал съм с него и отдавна не му обръщам внимание.
— Разбирам.
— Ще те изпратя до колата, мистър — предложи услугите си Джеткин, но Кейси го избута настрана.
— Стига! — предупредително го изгледа той. — Остави парите на човека на мира! По-добре помисли как да ги изкарваш с честен труд!
— Децата имат нужда от обувки, Тим — въздъхна отчаяно Джеткин. — А старата от шест седмици не е помирисвала месо!
— По-добре млъкни! — рече Кейси. — В Бентънвил има достатъчно работа за такива като теб, дето имат нужда от месо и обувки. Иди там и се хвани да ги изкараш! Никой от Пиндърс Енд няма да приема благодеяния, ясно ли е?
— Добре де — дръпна се Джеткин. — Но тоя е богаташ и изобщо няма да ги усети. Помисли си само колко много неща можем да купим със сто долара!
— Изчезвай! — изплю се върху прашната земя Кейси. — И кажи на твоята бабичка, че ще идеш да й изработиш парите за месото!
Джеткин сви рамене и се отдалечи.
— Упорит тип, а? — подхвърли Дюк, наблюдавал сцената с неподправен интерес.
— Виж какво, мистър — погледна го мрачно Кейси. — Живеем тук отдавна и сме били щастливи. Сега наистина ни е трудно, но пет пари не даваме! Тук ни харесва. Повечето от нас могат да се преместят в Бентънвил и да печелят добри пари. Не го правят, защото предпочитат да си останат тук… Хич не обичаме разни непознати, дето идват да ни размахват пачки под носа. Това разстройва по-слабите…
— Странна философия — призна Дюк и бавно кимна с глава. — Добре, вече ще се съобразявам с нея…
— И хубаво ще направиш — рече Кейси, после внимателно надникна навън Дръпна се към вътрешността на къщата и направи знак на Дюк да го последва. Белите му зъби проблеснаха в мрака.
— Хареса ли ти ябълковата ракия? — попита.
— Страхотна беше — отвърна Дюк. — Но не искам повече. Коремът ми още е на дупки от нея…
— Ще ти продам шишето, мистър — понижи глас Кейси и му намигна. — Почакай малко.
След минута стопанинът отново беше на верандата, голямото шише меко проблясваше в ръцете му. Дюк го пое, хвърли му един замислен поглед и отново измъкна пачката. Отброи пет банкноти по двайсет долара и ги подаде на Кейси.
— Предполагам, че ракията е скъпа — промърмори той.
— Но в замяна на това ще трае дълго — отвърна онзи и парите изчезнаха по магически начин някъде сред дрехите му.
— Освен това в цената е включено и обслужването… — Тежката му лапа с плясък се стовари върху револвера в задния му джоб.
— Бях забравил за него — кимна Дюк. — Справиш ли се добре, положително няма да ми се размине само с вдигане на тостове за твое здраве!
— От този момент нататък никой няма да припари в този дом! — изръмжа с блеснали очи Кейси. — Можем да се обзаложим!
— Вярвам ти — рече Дюк и вдигна ръка за сбогом. — Утре сутринта пак ще се видим.
Обърна се и пое по пътеката през полето.