Джоан Д. Виндж
Снежната кралица (35)

34

Еъриенрод седна на трона в залата за аудиенции, където след по-малко от две седмици щеше да приеме премиер-министъра на цялата Хийгемъни но време на неговата официална визита. Тя се чудеше дали той щеше да я съжали. Днес обаче очакваше да приеме само командира на полицията и тя лесно можеше да се досети коя е причината за това посещение. Сигурно Старбък си беше свършил добре работата, щом като Палу Тийон лично идваше при нея.

Палу Тийон предвидливо остави своята свита сред клюкарстващите сановници в другия край на залата, тъй като се съмняваше, че най-малко двама от нейните хора нямаше да искат да коленичат. Тя самата вече не искаше да коленичи, сега когато бе станала командир. Еъриенрод се усмихна на себе си, когато Палу Тийон си свали шлема и формално се поклони пред нея.

— Ваше величество.

— Командир Палу Тийон, изглеждаш ужасно. Сигурно много работиш. Заминаването на твоите хора от Тийумат не е краят на света. Трябва да се грижиш за себе си, иначе ще остарееш без време.

Палу Тийон я погледна със зле прикрита злоба и с едва забележимо отчаяние.

— Има по-лоши неща, които стават, ваше величество.

— Не мога да си представя нищо такова. — Тя се облегна назад. — На какво дължа тази визита, командир?

— На две неща, които ви засягат, ваше величество. Убийство и незаконно клане на нимфи! Дойдох с искане за заповед да арестувам Старбък по обвинение в убийство и клане на нимфи на земя, която принадлежи на един чуждоземен на име Енгенит. Както знаете, той е забранил лова в неговата плантация. — Очите й горяха от ярост.

Еъриенрод вдигна вежди, без много да се преструва на изненадана.

— Убийство?! Трябва да има някаква грешка или някакво друго обяснение.

— С очите си видях телата на нимфите. — Палу Тийон потръпна, когато отново си спомни гледката. — Никаква грешка няма, както и никакво друго обяснение. Искам Старбък и го искам сега, ваше величество.

— Разбира се, командир. Искам обаче преди това сама да го разпитам относно тези обвинения. — За краткото време, откакто това се бе случило, Палу Тийон сигурно не беше успяла да научи за появяването на Муун. Но сега искаше Спаркс! Тя погледна в простора на бялата зала, където той стоеше сред сановниците, събрани за оглед на костюмите, с които щяха да се облекат на Фестивала. С изобретателността на богатите те вече бяха съумели да си набавят най-хубавите и най-изискани дрехи, излезли изпод ръцете на майсторите. Бяха се скупчили като компания от извънбрачни. Техните мутантни лица я гледаха с безразличие. Създания на дрогирана фантазия!

Спаркс бързо се озова на нейното повикване. Тя го гледаше как върви, виждаше как неговото синьо яке без ръкави, прилепнало към тялото, и тесните му панталони подчертаваха лекото му движение. Но лицето му й беше чуждо. Неговото непрекъснато хленчене го направи толкова чужд, колкото и всяка фестивална маска. Той коленичи пред нея в знак на безрезервна преданост и не обърна никакво внимание на Палу Тийон. Тя не беше сигурна, дали грубостта му беше пресметната или той изпитваше чувство за вина. Предполагаше, че се чувства виновен към тази жена, но не знаеше защо.

— Да, ваше величество. — Спаркс сведе поглед, преди да коленичи.

Еъриенрод му направи знак да стане.

— Къде е Старбък, Спаркс?

Той зяпна от изненада, но бързо се овладя.

— Аз… ох, не зная, ваше величество. Излязъл е. Не ми каза кога ще се върне. — На лицето му се появи прикрита язвителна усмивка и любопитство. — Той не ми говори.

— Командир Палу Тийон е дошла да го арестува за убийство.

— За убийство? — Спаркс се обърна към Палу Тийон.

Гняв искреше в очите на Палу Тийон, когато се обърна и го погледна.

— Колко добре е подбрал времето, нали?

— Хайде, командир — каза кралицата раздразнено. — Да не мислиш, че мога да чета мисли? Аз не прощавам убийство на никого от моите поданици. Искам да зная повече за това. Ти каза, че лично си видяла телата. Чии тела?

— Видях едно тяло… като изключим телата на нимфите. — Палу Тийон преглътна, сякаш това за нея беше нещо повече от една неприятна история-. Спаркс си играеше с изумрудите на края на колана си, като се удряше с тях по бедрото и при всеки удар правеше гримаса. — Беше тяло на Дилип.

— Хрътка! — Те не можеше да прикрие презрението и облекчението, което изпита.

— Не, ваше величество, — отговори Палу Тийон хладно. — Дилип. Свободен гражданин на Хийгемъни, гост на Енгенит. Бил е промушен. Според Енгенит една негова гостенка е изчезнала й се предполага, че и тя е мъртва. Тя е гражданка на този свят, Лятна жена на име Муун Даунтрейдър. Телата на нимфите бяха обезобразени. — Тя обрисува една мрачна картина.

— Обезобразени?! — възкликна Спаркс твърде високо.

Еъриенрод почувства как Палу Тийон я погледна съсредоточено, когато спомена името на Муун. Тя подозира. Но успя да запази непроменено учтивото си възмущение.

— Името като че ли ми е познато… Не ти ли е някаква роднина, Спаркс?

— Да, ваше величество. — Едната му ръка стисна китката на другата. Еъриенрод видя как ноктите се забиха в плътта. — Ако си спомняте, тя беше… моя братовчедка.

— Моите съболезнования. — Тя не прояви никаква топлота.

Палу Тийон я наблюдаваше нито с учудване, нито с разочарование.

— Тя се беше върнала нелегално. Изчезна преди около пет години. — В гласа й имаше нещо дразнещо.

— Мисля, че си спомням случая. — А аз мислех, че това беше краят на всичко. Явно съм сбъркала.

— Какво имаш предвид, като казваш, че нимфите били… обезобразени? — отново попита Спаркс. — Обезобразени как?

— В управлението имам видеозапис, ако такива неща ти доставят удоволствие, Даунтрейдър.

— По дяволите, не исках да кажа… искам да зная какво се е случило с Муун.

— Спаркс! — Еъриенрод се наведе напред с мълчаливо предупреждение. — В края на краищата тя е негова братовчедка, командир. Разбира се, че го интересува какво е станало.

— Те бяха одрани, ваше величество. — Палу Тийон беше все още леко намръщена.

— Одрани? — Тя погледна Спаркс с прикрито недоверие. Видя недоумение в неговите очи.

— Вие по-добре от мен бихте могли да знаете причините. Той е ваш човек. — Палу Тийон си играеше с оръжията на колана, преминавайки в опасна близост с арогантността. — Кой друг би имал средства да удави толкова много нимфи наведнъж?

Това не ми харесва. Не мога да разбера какво се крие зад всичко. Еъриенрод плъзна ръка по прозрачната извивка на облегалката на трона.

— Е, честно казано, командир, дори той наистина да е направил това, аз не разбирам защо толкова сте разтревожена. С идването на Промяната и той ще бъде мъртъв. — Тя вдигна рамене с фаталистична примиреност.

— Законът го изисква, ваше величество. — Палу Тийон я погледна многозначително. — И освен това… една такава смърт ще бъде прекалено лека за него.

Спаркс се обърна. Спря се и прекара ръка по косата си.

Еъриенрод почувства неочаквано как кръвта започна да пулсира в ушите й.

— Говори за себе си, чуждестранко! Предлагам да се погрижиш за собствената си съдба след Промяната и да ни оставиш ние да се грижим за нашата.

— Вашата съдба и моята са свързани, ваше величество, тъй като Тийумат принадлежи на Хийгемъни. — Еъриенрод усети леко наблягане на принадлежи. Но увереността на Палу Тийон се разколеба въпреки направения блъф и съмнението отново я смути. Палу Тийон знаеше, че Зимата има свои планове. Тя също така добре знаеше, че не можеше да ги осуети. — Във всеки случай желая да разпитам Старбък и се надявам, че ще ми съдействате — каза тя недвусмислено, без да разчита на нещо подобно.

— Разбира се. Ще направя всичко, което мога, за да оправя тази неприятна случка. — Еъриенрод разплете свободно спуснатия гердан от кристални мъниста, който падаше на сребърната й блуза. — Но Старбък е свободен човек, той идва и излиза, когато пожелае. Не зная кога ще го видя.

Палу Тийон сви скептично уста.

— Моите хора също ще го търсят. Но, разбира се, много ще ми помогнете, ако ми кажете името му.

Еъриенрод направи знак с ръка на Спаркс да се качи на подиума. Тя почувства как той трепна ужасен.

— Съжалявам, командир. Не мога да разкрия неговата самоличност пред никого. Това ще бъде нарушение на цялата концепция за неговия пост. Но ще следя за него… — Тя се пресегна към една къдрица в косата на Спаркс и я нави около пръста си. Той я погледна смутено и отвърна неуверено на нейната усмивка.

— Сама мога да го намеря. И когато го намеря, ще го доведа. — Палу Тийон се поклони с цялото уважение, което дължеше, и се оттегли.

Спаркс се усмихна с чувство на облекчение.

— Точно пред очите й!

— Какво стана на този бряг? — Тя се наведе вторачена в него.

— Казах ти всичко, което зная, което видях! Убихме нимфите по обичайния начин и оставихме Енгенит да ги намери. Нищо друго не сме правили. — Той скръсти ръце на гърди. — Не зная какво се е случило след това. В името на богинята, защо не… — Думите бяха отчаяна молитва за загуба и копнеж.

Тя отмести поглед от него, чувстваше лицето му обтегнато от някаква натрапчива емоция. Така ли? Тогава в името на всички богове, надявам се никога да не научиш!