Джон Гришам
Клиентът (41)

42

След няколко минути Клинт си проправи път до нея и я хвана за ръката, докато самолетът се отдалечаваше към края на пистата. Двамата гледаха безмълвно как машината се откъсва от земята и изчезва сред облаците. Реджи избърса сълзите си.

— Май ще трябва да се заема с недвижими имоти — въздъхна тя. — Вече нямам сили за тия неща.

— Невероятно хлапе — каза Клинт.

— Мъчно ми е, Клинт.

Той стисна ръката й още по-здраво.

— Знам.

Труман тихо застана до тях и също се загледа в небето. Реджи го забеляза и извади от джоба си касета.

— Твоя е.

Труман взе касетата.

— Трупът е в гаража зад къщата на Джероум Клифърд — добави тя, бършейки очите си. — Ист Бруклин осемстотин осемдесет и шест.

Труман се завъртя наляво и вдигна радиостанцията пред устата си. Агентите хукнаха към колите. Реджи и Клинт не помръдваха.

— Благодаря ти, Реджи — каза Труман, но личеше, че бърза да си тръгне.

Тя кимна към далечните облаци.

— Не на мен. Благодари на Марк.