Джон Гришам
Клиентът (24)

24

Двама полицаи го съпроводиха до съдебната зала през странична врата, а не през главния коридор, където се мотаеха любопитните, но Мьолер Шика очакваше тази дребна маневра и вече наблюдаваше всичко от няколко педи разстояние, скрит зад разтворен вестник.

Реджи последва клиента си и полицаите. Клинт чакаше отвън. Наближаваше дванайсет и четвърт и лудницата в Съда за малолетни беше поутихнала за малко по обяд.

Такава съдебна зала Марк не бе виждал по телевизията. Толкова беше малка! Нямаше скамейки или столове за публиката. Съдията седеше между две знамена, зад бюро, качено на подиум, и столът му направо опираше в стената. В средата на стаята имаше две маси и на едната вече се бяха настанили мъже с черни костюми, обърнати с лице към съдията. От дясната страна на Хари Рузвелт имаше малка масичка, на която възрастна жена прелистваше куп книжа и когато Марк влезе, изглеждаше много отегчена. Точно пред съдията седеше прелестно момиче, готово да стенографира и снабдено със съответния касетофон. Носеше къса пола и краката й привличаха значително внимание. Едва ли има повече от шестнайсет години, помисли си той, докато вървеше след Реджи към тяхната маса. Един полицай с револвер на хълбока беше последният актьор от пиесата.

Марк зае мястото си, като много добре съзнаваше, че всички са се вторачили в него. Двамата полицаи напуснаха стаята и когато вратата се затвори след тях, съдията отново вдигна досието и започна да го прелиства. Бяха чакали момчето и адвокатката му, а сега пък беше време всички да почакат Хари Рузвелт. Правилата на съдебния етикет трябваше да се спазват.

Реджи извади бележник от куфарчето си и започна да пише нещо. В едната си ръка стискаше книжна салфетка и бършеше очите си с нея. Марк бе забил поглед в масата и макар че клепачите му още бяха мокри, бе решил да не циври повече и да се покаже твърд в това изпитание. Хора го гледаха в края на краищата.

Финк и Орд зяпаха краката на съдебната стенографка. Поличката стигаше до средата на бедрата й. Беше тясна и с всяка минута сякаш се плъзгаше нагоре с някой и друг милиметър. Подпората, която придържаше записващото устройство, бе здраво прикрепена между коленете й. В уютната заличка на Хари момичето седеше на три-четири метра от тях, а сега най-малко им трябваше нещо, което да ги разсейва. Но те продължаваха да зяпат. Ето! Повдигна се с още половин пръст.

Бакстър Л. Маклемор, млад юрист, завършил наскоро, седеше притеснено на една и съща маса с мистър Финк и мистър Орд. Той беше стажант при главния прокурор на окръга и на него се бе паднала честта на този ден да се яви като представител на обвинението в Съда за малолетни. Това в никакъв случай не беше бляскавата страна на прокурорската професия, но да седиш до Джордж Орд беше доста вълнуващо. Не знаеше нищо за делото Суей — просто няколко минути, преди да влязат в залата мистър Орд му обясни, че мистър Финк ще задава въпросите към призованата страна. Със съгласието на съда, разбира се. От Бакстър се очакваше да седи тук, да създава добро впечатление и да си мълчи.

— Заключена ли е вратата? — попита съдията най-сетне, поглеждайки бегло към съдебния разпоредител.

— Да, сър.

— Много добре. Прегледах отново молбата и съм готов да започваме. За протокола отбелязвам, че детето присъства заедно със защитника си и че майката на детето, под чиято опека е то, тази сутрин е получила копие от молбата и призовката. Но майката на детето не присъства в залата и това ме тревожи. — Хари млъкна за малко и като че ли зачете нещо в досието.

Финк реши, че моментът е подходящ да се намеси, и бавно се надигна, закопчавайки сакото си.

— Ваша светлост, ако мога да се представя, за да се отрази в протокола, аз съм Томас Финк, заместник-прокурор на Южна Луизиана.

Погледът на Хари бавно изостави досието и се спря върху Финк, който стоеше вдървено и съвсем официално, бърчеше умно чело, но не спираше да върти горното копче на сакото си. Финк продължи:

— Като представител на прокуратурата, ако ми разрешите, бих искал да направя коментар по повдигнатия въпрос за присъствието на родителката.

Хари не каза нищо, просто го загледа недоумяващо. Реджи не можа да сдържи усмивката си. Тя намигна на Бакстър Маклемор.

Хари се наведе напред и се подпря на лакти, изглежда, заинтригуван от премъдрите слова, които се лееха от устата на този бляскав юридически ум.

Финк бе намерил слушатели.

— Ваша светлост, според нашата позиция, тоест според позицията на прокуратурата, въпросното дело е от толкова належащо естество, че заседанието трябва да се проведе незабавно. Детето е представяно от защитник, доста компетентен защитник, бих добавил аз, и никое от неговите законни права няма да бъде ощетено от отсъствието на родителката. Доколкото разбираме, присъствието й край леглото на по-малкия син е належащо и не се знае кога ще й е възможно да се яви в съда. Ние просто смятаме, ваша светлост, че е важно начаса да пристъпим към това заседание.

— Нима?

— Да, сър. Това е нашата позиция.

— Вашата позиция, мистър Финк — каза Хари много бавно и високо, насочил пръст към него, — е този стол там. Моля, седнете и ме слушайте внимателно, защото това няма да го повтарям. И ако трябва пак да го кажа, то ще е, докато ви слагат белезници, за да ви отведат да пренощувате в уютния ни арест.

Финк се срина на стола си със зяпнала уста, невярващ на ушите си.

Хари свъси вежди над очилата си и го изгледа унищожително.

— Чуйте ме, мистър Финк. Това не ви е една от бляскавите съдебни зали в Ню Орлиънс и аз не съм някой от вашите федерални съдии. Това е моята лична зала и тук аз определям правилата, мистър Финк. Правило номер едно е, че в моята зала можете да говорите само ако преди това съм се обърнал към вас. Правило номер две е, че не бива да засипвате негова светлост със спонтанни изказвания, коментари и забележки. Правило номер три е, че негова светлост не обича да слуша дълго адвокатски гласове. Негова светлост ги слуша от двайсет години и негова светлост знае колко много адвокатите обичат да се любуват на собствените си думи. Правило номер четири е, че в моята зала не се става. Седите на тази маса и говорите колкото се може по-малко. Схващате ли тези правила, мистър Финк?

Гледайки стъписано Хари, Финк се опита да кимне. Ала Хари не беше свършил.

— Това е малка заличка, мистър Финк, направена по мой проект преди много години, специално за закрити заседания. Всички можем да се виждаме и чуваме добре, тъй че се старайте да държите устата си затворена, а задника залепнал за стола и тогава ще се погодим.

Финк кимна пак и стисна облегалките на стола, твърдо решил да не помръдне повече. Седнал зад него, ненавиждащият юристите Мактюн едва сдържаше усмивката си.

— Мистър Маклемор, доколкото разбирам, мистър Финк иска той да представя просителите в това дело. Вие съгласен ли сте?

— Нямам нищо против, ваша светлост.

— Добре, съгласен. Но гледайте да си стои на мястото.

Марк бе ужасен. Бе очаквал да види мил и благ старец, излъчващ обич и състрадание. Нищо подобно. Той погледна към пламналия врат на мистър Финк, който дишаше шумно и тежко, и без малко да го съжали.

— Мисис Лав — каза съдията с внезапна топлота и съчувствие, — предполагам, че може да имате възражения от името на детето.

— Да, ваша светлост. — Тя се наклони напред и заговори отчетливо, с поглед към стенографката. — Имаме няколко възражения, които бихме желали да направим в настоящия момент, и държа те да се отразят в протокола.

— Разбира се — каза Хари с такъв тон, сякаш Реджи Лав можеше да получи всичко, което пожелаеше. Финк се смъкна още по-ниско на стола. Стана му още по-тъпо. Толкова за желанието да смаеш съда с изблик на красноречие.

Реджи погледна бележките си.

— Ваша светлост, моля протоколът от заседанието да бъде преписан на машина колкото се може по-бързо, за да се улесни евентуалното обжалване на защитата, ако се наложи такова.

— Разпоредено.

— Възразявам срещу това заседание на няколко основания. Първо, неправомерно уведомяване на детето, майка му и адвоката му. Минали са само три часа от връчването на призовката на майката, а аз, която представям детето, макар и от три дни, не бях уведомена допреди час и петнайсет минути. Това е неправилно, нелепо и безотговорно от страна на съда.

— Кога бихте искали да се проведе заседанието, мисис Лав? — попита Хари.

— Днес е четвъртък — каза тя. — Какво ще кажете за следващия вторник или сряда?

— Чудесно. Да речем, вторник от девет. — Хари погледна към Финк, който все още не помръдваше и не смееше да реагира. — Разбира се, мисис Лав, дотогава детето ще остане задържано.

— Това дете не е за ареста, ваша светлост.

— Вече съм подписал заповед за задържане и няма да я отменя, докато изчакваме деня на заседанието. Нашият кодекс, мисис Лав, предвижда незабавна мярка за неотклонение спрямо заподозрените в закононарушение и няма да правим изключение за вашия клиент. Освен това има и други съображения относно Марк Суей и съм сигурен, че скоро ще ги обсъдим.

— Тогава не мога да се съглася с отлагането, ако клиентът ми ще остане под арест.

— Добре — каза спокойно Хари. — Да се отрази в протокола, че съдът е предложил отлагане, което е отхвърлено от детето.

— И нека също така се отрази, че детето е отхвърлило отлагането на делото, защото не желае да остане в Центъра за малолетни престъпници повече от необходимото.

— Записва се — рече Хари с лека усмивка. — Моля да продължите, мисис Лав.

— Възразяваме срещу заседанието и защото майката на детето отсъства. Присъствието й сега е невъзможно поради извънредни обстоятелства, а и не забравяйте, ваша светлост, че горката жена е била известена преди по-малко от три часа. Детето тук е на единайсет години и се нуждае от подкрепата на майка си. Както знаете, ваша светлост, нашите закони държат на присъствието на родителите по време на тези заседания и би било несправедливо да процедираме без майката на Марк.

— Кога ще може да се яви мисис Суей?

— Никой не знае, ваша светлост. Тя е буквално заточена в болничната стая при сина си, който е в стресово състояние след преживяна травма. Неговият лекар й разрешава да излиза от стаята само за по няколко минути. Може и да минат седмици, преди да успее да се яви тук.

— Значи искате да отложите това заседание за неопределено време, така ли?

— Да, сър.

— Добре. Съгласих се. Разбира се, дотогава детето ще бъде задържано.

— Не му е мястото в ареста. То ще бъде на разположение всякога, когато съдът пожелае. Нищо няма да спечелите, ако го държите под ключ до заседанието.

— В случая има усложнения, мисис Лав, и аз не съм склонен да освободя това дете, преди да го разпитаме и да установим какво знае. Просто и ясно. Боя се да го пусна още сега. Ако го сторя и му се случи нещо, ще ми тежи до гроб. Разбирате ли ме, мисис Лав?

Разбираше го, макар че не би си признала.

— Опасявам се, че вземате това решение въз основа на недоказани факти.

— Може и така да е. Но аз имам право на лична преценка в тези неща и докато не чуя показанията, не съм склонен да го пусна.

— Това ще ни влезе в работа при едно обжалване — отсече тя, което не се понрави на Хари.

— Нека протоколът отрази, че на детето е предложено отлагане, докато майката успее да се яви, и че детето е отхвърлило предложението.

Реджи побърза да реагира:

— А също така да отрази, че детето не е съгласно с отлагането, защото не желае да остане в Центъра за малолетни престъпници повече от необходимото.

— Записва се, мисис Лав. Моля, продължавайте.

— Детето приканва този съд да отхвърли внесената молба, съдържаща обвинение срещу него, въз основа на това, че твърденията са безпочвени и че всичко се прави с цел добиране до сведения, които то би могло да знае. Прокурорите Финк и Фолтриг използват заседанието като сондаж за своето безнадеждно криминално разследване. Тяхната молба, внесена под клетва, е истински миш-маш от „може би“-та и „ако“-та, без никакъв намек за обективната истина. Те са изпаднали в отчаяние, ваша светлост, и са дошли тук да стрелят в тъмното с надежда да улучат нещо. Молбата би трябвало да се отхвърли и всички да се приберем у дома си.

Хари изгледа намусено Финк и заяви:

— Склонен съм да се съглася с нея, мистър Финк. А вие?

Финк бе седял залепен на стола си и с облекчение бе наблюдавал как негова светлост помита първите две възражения на Реджи. Дишането му почти се бе регулирало, а аленият цвят на лицето му бе избледнял до розово, когато изведнъж съдията се съгласи с нея и заби поглед в него.

Финк се изхлузи на ръба на стола и без малко да скочи прав, но се опомни навреме.

— Ами ние… такова, ъъъ… ваша светлост — запелтечи той, — готови сме да докажем нашите твърдения, ъъъ… ако ни се даде възможност. Ние вярваме в… ъъъ… каквото сме казали в молбата…

— Много се надявам, че е така — подметна подигравателно Хари.

— Да, сър, убедени сме, че това дете възпрепятства разследването. Да, сър, уверени сме, че можем да докажем твърденията си.

— А ако не успеете?

— Но… аз… ъъъ… ние сме сигурни, че…

— Нали осъзнавате, мистър Финк, как мога да ви арестувам за неуважение на съда, ако след изслушване на показанията открия, че играете игри. А доколкото познавам мисис Лав, сигурен съм, че ще ви го върне тъпкано.

— Първото нещо, което възнамеряваме да направим утре сутринта, е да заведем дело, ваша светлост — допълни услужливо Реджи. — И срещу двамата, срещу мистър Финк и Рой Фолтриг. Те злоупотребяват с този съд и закона за малолетни на щата Тенеси. В момента персоналът ми подготвя необходимите документи.

Персоналът й седеше пред залата, похапваше шоколадова бисквита и смучеше диетична кола. Но вътре заплахата прозвуча страховито.

Финк погледна колегата си Джордж Орд, който седеше до него и правеше списък на следобедните си задачи, но там не фигурираха Марк Суей и Рой Фолтриг. Орд имаше на главата си двайсет и седем адвокати, работещи по хиляди дела, и просто пет пари не даваше за Бари Мулдано и трупа на Бойд Бойет. Това дело не беше под юрисдикцията на неговата съдебна област. Орд бе зает човек, твърде зает, за да си пилее ценното време, та да служи за пионка на Рой Фолтриг.

Но Финк не се огъваше лесно. Беше се сблъсквал с не едно и две трудни дела, чепати съдии и скептични заседатели. И сега се окопити доста бързо.

— Ваша светлост, молбата много наподобява обвинение. Верността й не може да бъде доказана, без да се изслушат страните, и ако процедираме така, можем да докажем твърденията си.

Хари се обърна към Реджи.

— Ще разгледам искането за освобождаване на момчето, заради което ще изслушам показанията на подалите молбата. Ако се окажат недостатъчни, ще удовлетворя искането, а после ще продължим на следващото заседание.

Реджи сви рамене, сякаш бе очаквала подобно развитие.

— Нещо друго, мисис Лав?

— Не и в момента.

— Повикайте първия си свидетел, мистър Финк — каза Хари. — И по-кратко. Само същината. Ако ми губите времето, ще взема нещата в свои ръце и ще ускоря процедурата.

— Да, сър. Сержант Мило Харди от мемфиската полиция е първият ни свидетел.

Марк не бе помръднал по време на тези предварителни словесни битки. Не беше сигурен дали Реджи е излязла победителка във всичките, или ги е загубила до една, но незнайно защо това не го интересуваше. Имаше нещо нечестно в системата, която довеждаше едно малко момче в съда, заобиколено от адвокати, които се караха и обстрелваха един друг под надменния поглед на съдията, техния арбитър, и в това море от закони, параграфи, алинеи, съдебни искове и постановления детето трябваше да проумява какво става с него. Беше ужасно несправедливо.

Затова просто си седеше, забил поглед в една точка на пода близо до стола на стенографката. В очите му още напираха сълзи и той едва успяваше да ги сдържа.

Когато въведоха сержант Харди, залата се умълча. Негова светлост се облегна назад и свали очилата си.

— Искам показанията да влязат в протокола — каза той и пак изгледа свирепо Финк. — Това е личен и поверителен разпит. Провеждаме закрито заседание поради известни съображения. Забранявам да се изнася и една дума, изречена в тази зала днес, както и да се разискват въпроси относно самото заседание. Що се отнася до вас, мистър Финк, съзнавам, че трябва да докладвате на федералния прокурор в Ню Орлиънс. Мистър Фолтриг е просителят и има право да знае какво става тук. Като се видите и чуете, моля да му обясните, че съм много разочарован от отсъствието му. Той е подписал молбата и трябваше да е тук. Може да му обясните как сме процедирали, но само на него и на никой друг. И непременно му кажете да си държи затворена голямата уста, разбрахте ли, мистър Финк?

— Да, ваша светлост.

— Ще обясните ли на мистър Фолтриг, че ако дочуя за най-малко нарушение на поверителността на тези процедури, ще се постарая да го тикна в затвора за оскърбление на съда?

— Да, ваша светлост.

Изведнъж Хари заби поглед в Мактюн и К. О. Луис. Те седяха зад Финк и Орд.

— Мистър Мактюн, мистър Луис, вие можете да напуснете заседателната зала — заяви рязко той.

Те стиснаха страничните облегалки, готови да се надигнат. Финк ги погледна през рамо, после се обърна към съдията:

— Ваша светлост, не би ли било възможно тези господа да останат в…

— Казах им да напуснат, мистър Финк — извиси глас Хари. — Ако свидетелстват, ще ги извикаме по-късно. Ако ли не, каква работа имат тук? Могат да чакат в коридора при другите. Хайде, господа, размърдайте се.

Мактюн буквално се затича към вратата без следа от наранена гордост, но К. О. Луис се вкисна. Закопча сакото си и враждебно изгледа негова светлост, макар и за няколко секунди. Досега никой не бе успявал да стресне Хари Рузвелт с погледа си и К. О. Луис нямаше намерение да опитва. Той тръгна наперено към вратата, която бе вече отворена от излетелия навън Мактюн.

След секунда влезе сержант Харди, който зае свидетелския стол. Беше в униформа. Намести обемистата си задница на тапицирания стол и зачака. Финк беше замръзнал неподвижно — боеше се да започне, без да го поканят.

Съдията Рузвелт допързаля стола си на колелца до края на подиума и отблизо се втренчи в Харди. Нещо бе привлякло вниманието му, но Харди продължаваше да седи като разплута жаба, докато не забеляза, че съдията е на сантиметри от него.

— Защо носите тук оръжие? — попита Хари.

Харди вдигна стъписан поглед към него, после извъртя глава към десния си хълбок, сякаш пистолетът бе пълна изненада и за самия него. Гледаше го недоумяващо, като че ли тази проклетия сама се бе лепнала за тялото му.

— Ами аз…

— На смяна ли сте сега, или не, сержант Харди?

— Е, не съм.

— Тогава защо сте в униформа и защо, за Бога, внасяте пистолет в моята зала?

Марк се усмихна за пръв път от часове.

Съдебният разпоредител, отговарящ за свидетелите, схвана намека и бързо се отправи към Харди, който свали кобура от колана си. Разпоредителят го изнесе от залата, сякаш се страхуваше пистолетът да не гръмне сам.

— Давали ли сте показания друг път?

Харди се ухили като дете и рече:

— Да, сър, много пъти.

— А колко пъти с пистолет на кръста?

— Прощавайте, ваша светлост.

Хари се поотпусна и погледна към Финк. През последните двайсет години Томас Финк бе прекарал много часове в съдебните зали и страшно се гордееше с умението си да води заседания. Изявите му бяха внушителни. Имаше дар слово и мозъкът му сечеше бързо, когато стоеше изправен на крака.

Но седнал на задните си части, Финк мислеше бавно. Да разпитваш свидетел както си седиш, бе доста необичаен метод за търсене на истината. Понечи да се изправи, но се опомни навреме и просто се пресегна да вземе бележника си. Личеше си, че е доста смутен.

— Бихте ли казали името си за протокола? — бързо изстреля въпроса си той.

— Сержант Мило Харди от Мемфиското полицейско управление.

— А какъв ви е адресът?

Хари вдигна ръка да възпре отговора на Харди.

— Мистър Финк, защо ви е нужно да знаете къде живее човекът?

Финк го погледна недоумяващо.

— Мисля, че това е рутинен въпрос, ваша светлост.

— Знаете ли колко мразя рутинните въпроси, мистър Финк?

— Започвам да научавам.

— Рутинните въпроси доникъде не водят, господине.

Само хабят безкрайни часове ценно време. Не искам да чувам повече такива. Ако обичате.

— Да, ваша светлост. Ще се постарая.

— Знам, че ще ви е трудно.

Финк загледа Харди и отчаяно се помъчи да измисли смайващо оригинален въпрос.

— Присъствахте ли на сцената на самоубийството миналия понеделник, сержант?

Хари отново вдигна ръка и Финк се отпусна на стола си.

— Мистър Финк, не зная как вие там, в Ню Орлиънс, вършите тия работи, но тук, в Мемфис, ние караме свидетелите да се закълнат, че ще говорят истината, преди да пристъпят към показанията. Наричаме го „полагане на клетва“. Звучи ли ви познато?

Финк разтри слепоочията си и каза:

— Да, сър. Би ли се заклел свидетелят? Възрастната служителка, седнала край съдийското бюро, внезапно се оживи. Тя скочи на крака и викна на Харди, който беше само на няколко крачки от нея:

— Вдигнете десницата си.

Харди така и стори и се закле да казва истината. Тя се върна на своето място и възобнови дрямката си.

— Сега вече можете да продължите, мистър Финк — каза Хари с ехидна усмивчица, предоволен, че е сварил Финк по бели гащи. Той отпусна гръб на масивната си облегалка и заслуша съсредоточено бързите шаблонни въпроси и отговорите, които следваха.

В желанието си да бъде полезен Харди се показа твърде приказлив и спомена безброй дребни детайли. Описа мястото на самоубийството, положението на трупа, състоянието на колата.

Носел снимки, ако негова светлост пожелаел да ги види. Негова светлост отказа да ги разглежда. Нямаха нищо общо с това заседание. Харди извади касета, съдържаща обаждането на Марк в полицията, и предложи да я пусне, ако негова светлост иска да я чуе. Не, рече негова светлост.

Тогава Харди с огромно въодушевление обясни как е заловил малкия Марк в гората, близо до мястото на самоубийството, и предаде последвалите разговори в патрулната му кола, във фургона, по пътя за болницата и в кафенето. Обясни инстинктивното си усещане, че Марк не казва цялата истина. Историята на малчугана била съшита с бели конци и като го подхванал ловко и приложил някоя и друга хитрина, той, Харди, открил всевъзможни дупки в този разказ.

Лъжите били опашати. Момчето казало, че двамата с братчето му случайно се натъкнали на колата и трупа, без да са чули никакви изстрели. Просто две деца, отишли да си играят в гората, но не щеш ли, попаднали на този труп. Разбира се, в съчинената от Марк история нямало нищо вярно. Харди бързаше да направи добро впечатление.

После описа най-подробно как изглеждало лицето на Марк — подпухналото око, отеклата устна, петната от кръв. Момчето казало, че се сбило в училище. Още една малка опашата лъжа.

След половин час Хари започна да се върти на стола си и Финк схвана намека. Реджи нямаше свидетел за кръстосан разпит и когато Харди излезе, в залата не остана съмнение, че Марк е лъжец, който заблуждава полицията. Нещата вървяха на зле.

Когато негова светлост попита Реджи дали има въпроси към сержант Харди, тя просто каза:

— Нямах време да се подготвя за този свидетел.

Мактюн бе следващият повикан. Той се закле да казва истината и седна на свидетелското място. Реджи бавно бръкна в куфарчето си и извади една касета. Тя я повъртя небрежно в ръката си и когато Мактюн срещна погледа й, лекичко потупа с нея по бележника си. Той стисна очи.

Реджи я сложи внимателно върху бележника си и започна да очертава ръбовете й с писалката.

Финк беше експедитивен и конкретен и вече избягваше дори най-безобидно рутинните въпроси. Да намира точните думи, бе ново преживяване за него, което все повече му допадаше.

Мактюн се държа много делово и сухо. Обясни за отпечатъците, които бяха открили из цялото купе, върху пистолета, бутилката и задната броня. Говори за децата и ауспуха и показа на Хари угарките от „Вирджиния Слимс“, намерени под дървото. Показа му и предсмъртната бележка, оставена от Клифърд, и изрази мнението си за добавените с различно мастило думи. Показа на Хари химикалката „Бик“, открита в колата, и заяви, че мистър Клифърд несъмнено е използвал именно нея, за да надраска последните думи. Спря се на петното от кръв върху ръката на Клифърд. Не била от неговата кръвна група, а от тази на Марк Суей, който пък се оказал с разцепена устна и насинено око по същото това време.

— Смятате, че в някакъв момент мистър Клифърд е ударил детето, така ли? — попита Хари.

— Така смятам, ваша светлост.

Становищата, размислите и предположенията на Мактюн можеха да се оспорват, но Реджи си замълча. Беше присъствала на много разпити с Хари и знаеше, че той ще изслуша всичко и сам ще реши на какво да повярва. Възраженията нямаше да помогнат.

Хари попита как ФБР се е сдобило с отпечатъците на детето, за да ги сравни с намерените в колата. Мактюн си пое дъх и разказа за тенекиената кутийка от спрайт в болницата, но побърза да отбележи, че когато са я използвали, те не са разследвали детето като заподозряно лице, а просто като свидетел, тъй че не сметнали за нередно вземането на отпечатъци. Това никак не допадна на Хари, но той не каза нищо. Мактюн подчерта, че ако детето действително е било подведено под съдебна отговорност по онова време, нямало и през ум да им мине да крадат отпечатъци. Дума да не става.

— Къде ти! — рече Хари с толкова сарказъм, че Мактюн се изчерви.

Финк го разходи из събитията от вторник, деня след самоубийството, когато малкият Марк си бе наел защитник. Те отчаяно се мъчели да поговорят с него, после с адвокатката му, но ето докъде се стигнало.

Мактюн знаеше добре как трябва да се държи и не се отклоняваше от фактите. Напусна стаята почти на бегом и остави след себе си неоспоримото впечатление, че Марк е изпечен лъжец.

Хари хвърляше по едно око към Марк, докато Харди и Мактюн даваха показания. Детето седеше, без да реагира, безстрастно отправило поглед към някаква точка на пода. Беше се смъкнало ниско в стола и почти не забелязваше Реджи. Очите му бяха влажни, но не плачеше. Имаше уморен и тъжен вид и само от време на време поглеждаше към свидетелите, когато изтъкваха лъжите му.

Хари неведнъж бе наблюдавал Реджи в подобни ситуации. Тя бе почти залепена за малките си клиенти и им шепнеше нещо, докато изслушваха показанията. Милваше ги, стискаше ръцете им, успокояваше ги и ако се наложеше, ги смъмряше леко. Обикновено не можеше да седи мирна на стола и се опитваше да закриля клиентите си от суровата действителност на една съдебна система, където думата имаха възрастните. Но не и днес. По някой път тя поглеждаше към Марк, сякаш очакваше отклик, но той не й обръщаше внимание.

— Повикайте следващия си свидетел — каза Хари на Финк, който се подпираше на лакти и внимаваше да не става. Той погледна безпомощно към Орд, после към негова светлост.

— Знаете ли, ваша светлост, може да ви се стори малко странно, но сега аз искам да дам показания.

Хари сне рязко очилата си и начумерено изгледа Финк.

— Объркали сте се нещо, мистър Финк. Вие сте тук, за да водите разпита, а не като свидетел.

— Зная, сър, но аз съм и един от подписалите молбата и макар да разбирам, че това не е съвсем редно, смятам, че показанията ми може да са важни.

— Томас Финк, прокурор, юрист, свидетел. Желаете ли да поемете и ролята на разпоредителя? Какво ще кажете за малко стенографска работа. Или може би искате да опитате как ви стои тогата ми? Това не е съдебна зала, мистър Финк, то си е просто театър. Защо не поемете всички роли, които си харесвате?

Финк зяпна слисано към съдийското място, но не посмя да срещне погледа на негова светлост.

— Нека да обясня, сър — рече плахо той.

— Няма какво да обяснявате, мистър Финк. Не съм сляп. Вие, хора, дойдохте при мен като на излет, никаква подготовка. Мистър Фолтриг трябваше да е тук, но го няма, а сега ви трябва. Мислехте, че можете да ми подхвърлите една молба, да докарате една важна клечка от ФБР, да ангажирате мистър Орд и изобщо така да ме смаете, че да ви пусна да си вършите каквото ви скимне. Мога ли да ви кажа нещо, мистър Финк?

Финк кимна.

— Не ме смаяхте. В гимназията, където се състезавахме да разиграваме процеси, съм виждал къде-къде по-добри изпълнения. Половината от първокурсниците в Мемфиския правен факултет могат спокойно да ви изместят от стола, а останалата половина — мистър Фолтриг.

Финк не бе съгласен с това, но непонятно защо продължаваше да кима. Орд поотмести стола си настрани от Финк.

— Вие какво ще кажете, мисис Лав? — попита Хари.

— Ваша светлост, нашият процедурен правилник, както и кодексът по етика са съвсем категорични по въпроса. Един прокурор, който води разпита, не може да се явява като свидетел по същото дело. Просто и ясно. — Показа се отегчена и раздразнена, сякаш това би трябвало да е известно всекиму.

— Мистър Финк? Финк се окопити бързо.

— Ваша светлост, искам под клетва да съобщя на съда някои факти относно действията на мистър Клифърд преди самоубийството. Извинявам се за своята молба, но при тези обстоятелства нямам друг избор.

На вратата се почука и разпоредителят отвори. Влезе Марша, която носеше дебел сандвич с печено месо и голяма пластмасова чаша чай с лед. Остави чинията пред негова светлост, той й благодари и тя излезе.

Наближаваше един часа и внезапно всички огладняха. Печеното месо, гарнирани с хрян и туршия, както и задушените лучени кръгчета изпълниха заличката с апетитно ухание. Всички очи бяха приковани в огромния сандвич и когато Хари го вдигна да отхапе юнашки залък, срещна погледа на Марк, който следеше всяко негово движение. Хари остана с ръка във въздуха и забеляза, че Финк, Орд и Реджи, та дори и униформеният разпоредител го зяпаха в безпомощно очакване.

Хари пусна сандвича върху чинията и я побутна настрани.

— Мистър Финк — рече той, пробождайки въздуха с показалец, — останете на мястото си. Заклевате ли се да говорите истината?

— Заклевам се.

— И най-добре. Сега сте под клетва. Имате пет минути да ми кажете какво ви човърка.

— Да, благодаря, ваша светлост.

— Моля.

— Вижте, ние с Джероум Клифърд бяхме състуденти и се знаехме от много години. Имали сме доста общи дела, винаги като опоненти, разбира се.

— Разбира се.

— След като подведоха под отговорност Мулдано, напрежението помежду ни нарасна и Джероум взе да се държи особено. Сега, като се сещам, смятам, че малко по малко започваше да превърта, но по онова време не съм се замислял за това. Искам да кажа, че Джероум винаги си е бил особняк.

— Разбирам.

— Работех по делото всеки ден, много часове му отделях и по няколко пъти седмично се обаждах на Джероум. Имахме предварителни заседания и прочие, тъй че го срещах в съда от време на време. Изглеждаше ужасно. Беше много напълнял и пиеше непрестанно. Вечно закъсняваше за заседанията. Рядко се къпеше. Забравяше да ми позвъни, ако съм го търсил, което за Джероум бе необичайно. Около седмица преди да умре, се обади вкъщи една вечер, пиян до козирката, и цял час пелтечи. Беше съвсем откачил. После на другата сутрин звънна в кабинета ми рано-рано и се извини. Но не затвори веднага. Започна да ме подпитва за предната вечер, сякаш се боеше, че се е разприказвал много. Поне два пъти спомена за трупа на Бойет и вече бях сигурен, че Джероум знае къде се намира той.

Финк млъкна, за да се осъзнае чутото, но Хари чакаше нетърпеливо.

— После се обажда още няколко пъти и все въртеше и сучеше около трупа. А аз пък го подхлъзнах. Намекнах, че доста си е развързал езика, когато ми се е обадил пиян. Казах, че мислим да му предявим обвинение за възпрепятстване на правосъдието.

— Май това ви е от любимите обвинения — вметна сухо Хари.

— Тъй или иначе, Джероум пиеше здравата и се държеше чудато. Доверих му, че ФБР го следи непрестанно, което не беше съвсем вярно, но той се хвана на въдицата. Обзе го страшна параноя и започна да ми се обажда час по час. Като се напиеше, звънеше посред нощ. Искаше да говори за трупа, но се боеше да каже всичко. При едно от последните му обаждания предложих да сключим сделка. Ако ни каже къде е трупът, ще му помогнем да се измъкне сух, без съд и присъда. Беше ужасен от своя клиент и нито веднъж не отрече, че знае къде е трупът.

— Ваша светлост — намеси се Реджи, — това са само празни приказки, които обслужват определена цел. Няма как да се удостовери истинността на тези твърдения.

— Значи не ми вярвате — сопна й се Финк.

— Не, разбира се.

— Не съм убеден, че и аз ви вярвам, мистър Финк — додаде Хари. — Нито пък съм убеден, че нещо от казаното има отношение към това заседание.

— Мисълта ми е, ваша светлост, че Джероум Клифърд знаеше местонахождението на трупа и приказваше за него. Плюс това започваше да откача.

— Според мен направо си е бил сериозно откачен, мистър Финк. Щом е налапал дулото, струва ми се, че е бил съвсем луд.

Финк стоеше със зяпнала уста и се чудеше дали да добави още нещо.

— Други свидетели имате ли, мистър Финк?

— Не, сър. Но най-сериозно смятаме, че поради необичайните обстоятелства около това дело детето трябва да даде показания.

Хари отново сне очилата си със замах и се наклони към Финк. Ако можеше да го стигне, вероятно щеше да го стисне за врата.

— Какво смятате?!

— Ами смятаме, че…

— Мистър Финк, преглеждали ли сте законите, третиращи малолетните на този щат?

— Да, ваша светлост.

— Чудесно. Ще ни кажете ли тогава кой параграф на кодекса позволява да се заставя дете да свидетелства?

— Аз просто заявявам молбата ни.

— Прекрасно. Кой параграф дава право на такава молба от страна на просителя?

Финк наведе глава и запрелиства своя бележник.

— Това е съд, мистър Финк! Няма сега да съчиняваме процедурните правила! Детето не може да бъде принудено да свидетелства нито според наказателния, нито според младежкия кодекс. Това сигурно го разбирате.

Финк продължи да рови в бележника си.

— Десет минути почивка — разпореди гръмко негова светлост. — Всички вън от залата, да остане мисис Лав. Гриндър, отведете Марк в стаята за свидетели. — Хари изстрелваше тези заповеди прав.

Наплашен при по-раншните опити да стане, Финк още се помайваше на стола, с което раздразни съдията.

— Казах вън, мистър Финк — подвикна му грубо той и посочи изхода.

От бързане да сграбчат дръжката на вратата Финк и Орд се препънаха един в друг. Стенографката и възрастната госпожа напуснаха местата си. Униформеният служител изведе Марк навън. Когато вратата се затвори, Хари разкопча тогата си и я метна на една маса. Взе сандвича си и го сложи на масата пред Реджи.

— Да хапнем, а? — каза той и като разполови сандвича, постави пред нея едната част, увита в книжна салфетка. Побутна чинията с лучените кръгчета до бележника й. Тя си взе едно и загриза крайчето му.

— Ще позволиш ли на детето да свидетелства? — попита с пълна уста той.

— Не зная, Хари. Ти какво мислиш?

— Мисля, че Финк е кретен, това мисля.

Реджи отхапа мъничко от сандвича и обърса устните си.

— Ако го пуснеш — каза Хари, дъвчейки, — Финк ще му зададе някои много конкретни въпроси за случилото се в колата на Клифърд.

— Ясно ми е. Именно това ме притеснява.

— А Марк как ще отговори?

— Честно казано, не знам. Обяснила съм му всичко. Говорихме надълго и нашироко. Но нямам представа как ще реагира.

Хари изпъшка и се сети, че чаят му все още е на бюрото. Взе две картонени чаши от масата на Финк и раздели чая по равно.

— Явно, че знае нещо, Реджи. Защо иначе ще изфабрикува толкова лъжи?

— Той е дете, Хари. Бил е побъркан от страх. Много му е дошло. Видял е как Клифърд си пръсва черепа. Примрял е от уплаха. Виж братчето му. Ужасно е да присъстваш на такава сцена и според мен Марк още отначало е решил, че ще си навлече белята. Тъй че е започнал да лъже.

— Всъщност аз не го упреквам — каза Хари и си взе от лука. Реджи схруска едно мариновано морковче.

— Какво умуваш? — попита тя.

Той изтри устата си със салфетка и продължи да размишлява. Сега това дете беше негово, едно от хлапетата на Хари, и отсега нататък всяко решение щеше да е за доброто на Марк Суей.

— Ако приемем, че детето знае нещо много важно за разследването в Ню Орлиънс, могат да се случат няколко неща. Първо, ако го сложиш на свидетелския стол и то каже каквото Финк иска, работата е приключена, що се отнася до моята юрисдикция. Излиза си момченцето оттук, но вън го грози опасност. Второ, ако го сложиш на свидетелския стол и то откаже да отговаря на въпросите на Финк, ще съм принуден да го накарам да говори. Откаже ли пак, това ще се сметне за неуважение на съда. Не може да мълчи, ако знае важни факти. И в двата случая, ако днешното заседание приключи без задоволителни отговори от Марк, силно подозирам, че Фолтриг ще се задейства бързо. Ще му изпрати призовка от разширен състав съдебни заседатели и ето ви на път за Ню Орлиънс. Откаже ли да говори и пред съдебните заседатели, тогава федералният съдия няма да му спести присъдата за неуважение на съда и се опасявам, че ще го прати в затвора.

Реджи кимна. Беше напълно съгласна с него.

— И тогава какво трябва да направим, Хари?

— Ако детето отиде в Ню Орлиънс, вече се изплъзва от контрола ми. По-добре да го задържа тук. На твое място ще го отведа на свидетелския стол и ще го посъветвам да не отговаря на най-важните въпроси. Поне засега. Винаги може да го направи по-късно. Може утре или в други ден. Съветвам го да устои на натиска на съдията и да не приказва много-много, поне засега. Ще се върне в Центъра, който е може би най-сигурното място в Ню Орлиънс. По този начин ще опазиш детето от тамошните гангстери, които ме плашат. Ще го държим, докато феберейците не уредят нещо по-добро. А и ти си осигуряваш време да видиш как ще действа Фолтриг в Ню Орлиънс.

— Значи мислиш, че Марк е в опасност?

— Да, но дори да не мислех, не бих рискувал. Ако сега се раздрънка, може да пострада. Не съм склонен да го пусна днес, каквото ще да било.

— Ами ако Марк откаже да говори и Фолтриг му прати призовка?

— Няма да го пусна да иде.

Реджи изгуби всякакъв апетит. Отпи от чая си и затвори очи.

— Толкова е нечестно спрямо детето, Хари. То заслужава да получи повече от тази съдебна система.

— Съгласен съм. Приемам предложения.

— Какво ще стане, ако не го пусна да свидетелства?

— Пак няма да го освободя, Реджи. Не и днес. Може би утре. Или вдругиден. Всичко се развива толкова скоростно, затова предлагам да изберем най-безопасния път и да видим какво ще стане в Ню Орлиънс.

— Ти не ми отговори на въпроса. Какво ще стане, ако не го пусна?

— Ами предвид на показанията, които изслушах, нямам друг избор, освен да го обявя за закононарушител и да го пратя обратно при Дорийн. Разбира се, утре или вдругиден мога да променя решението си.

— Той не е нарушил закона.

— Може би. Но ако знае нещо и отказва да го съобщи, значи възпрепятства правосъдието. — Последва дълго мълчание. — Какво всъщност знае той, Реджи? Ако ми кажеш, по-лесно бих му помогнал.

— Не мога да ти кажа, Хари. Адвокатска тайна.

— Права си — каза той с усмивка. — Но е повече от ясно, че знае много.

— Да, така ми се струва.

Той се наведе напред и хвана ръката й.

— Чуй ме, мила. Нашето малко приятелче здраво е загазило. Дай да го измъкнем от това блато. Предлагам да планираме нещата само за един ден напред, да го пазим на сигурно място, а междувременно да обсъдим с ФБР тяхната защитна програма за свидетели. Ако е подходяща за детето и семейството му, тогава може да разкрие страшната истина и да бъде опазен.

— Ще поговоря с него.