Мирча Динеску
Абсурдна партия шах

наивно е

да вярваш, че поезията ще спаси света.

Все едно е да хвърлиш бучка захар

в клетката на тигъра

и да очакваш да ти чете Шекспир.

Надебелял — от собствената си вяра —

свириш като локомотив,

докато тълпата те смачка

и заеме мястото ти.

 

Казват: сънищата били незаконни деца

на истината.

Спомням си абсурдната партия шах,

в която оня луд местеше фигурите

като първо жертваше конете,

а зяпачите го аплодираха…