Кир Буличов
Момиченцето, на което нищо не може да се случи (2) (Разкази за живота на едно малко момиченце от XXI век, записани от нейния баща)

Набирам номер

Алиса не спи. Десет часът е, а тя не заспива. Казвам й:

— Алиса, заспивай веднага, иначе…

— Какво „иначе“, татко?

— Иначе ще се обадя на Баба Яга.

— А коя е тая Баба Яга?

— Тъкмо децата трябва да знаят коя е. Баба Яга с крак като тояга е една такава страшна, зла старица, която яде непослушните.

— Защо?

— Ами че защото е гладна и зла.

— А защо е гладна?

— Защото в къщичката й няма продуктопровод.

— А защо няма?

— Защото къщурката й е вехта-овехтяла и е нейде вдън гората.

Алиса така се увлече, че дори седна на леглото.

— Тя в резерват ли работи?

— Алиса, моментално заспивай!

— Ама нали обеща да извикаш Баба Яга. Татенце, миличък, моля ти се, извикай Баба Яга!

— Ще я извикам. Ала ти ще има много да съжаляваш.

Отидох при видеофона и напосоки натиснах няколко копчета. Бях сигурен, че няма да се свържа и ще се окаже, че „Баба Яга не си е в къщи“.

Но сбърках. Екранът на видеофона просветля, после стана по-ярък, чу се щракане — някой натисна копчето за приемане на другия край на линията и преди още да се е появило изображението, сънен глас каза:

— Марсианското посолство слуша.

— Какво става, татко, ще дойде ли? — извика от спалнята Алиса.

— Тя вече спи — рекох сърдито аз.

Обърнах се към видеофона. От екрана ме гледаше млад марсианец. Имаше зелени очи без мигли.

— Извинете — казах. — Сигурно съм сбъркал номера.

Марсианецът се усмихна. Не гледаше мен, а нещо зад гърба ми. Ама разбира се, Алиса се беше измъкнала от кревата я се кипреше боса зад мене.

— Добър вечер — каза тя на марсианеца.

— Добър вечер, момиченце.

— У вас ли живее Баба Яга?

Марсианецът ме погледна въпросително.

— Разбирате ли — рекох. — Алиса не може да заспи и аз исках да повикам Баба Яга да я накаже. Но ето че сбърках номера.

Марсианецът отново се засмя.

— Лека нощ, Алиса — каза той. — Трябва да спиш, че иначе татко ще извика Баба Яга.

Марсианецът се сбогува с мен и се изключи.

— Най-сетне ще легнеш ли да спиш? — попитах аз. — Чу какво ти каза чичото от Марс.

— Лягам. Ама ще ме вземеш ли на Марс?

— Ако имаш прилично държане, през лятото ще отидем.

Най-после Алиса заспа и аз отново седнах да работя. Заседях се до към един часа. А точно в един неочаквано приглушено зацвърча видеофонът. Натиснах копчето. Гледаше ме марсианецът от посолството.

— Моля да ме извините, че ви безпокоя толкова късно — каза той. — Но видеофонът ви не е изключен и аз реших, че още не спите.

— Моля.

— Не бихте ли могли да ни помогнете? — рече марсианецът. — Цялото посолство не спи. Преровихме всички енциклопедии, изучихме видеофонния указател, ала не можем да открием коя е тази Баба Яга и къде живее.