Атанас Далчев
На един приятел

Ти, казваш, купил си една от тия къщи,

напуснати от жителите им на село,

и отсега ще можеш да твориш спокойно,

далече от града и суетите градски.

 

Учудвам се, приятелю, на твойта грешка:

ти с твойта съвест там покой не ще намериш.

Обезлюдените места са неспокойни,

със призраци е пълна всяка стара къща.

 

Прпуквали, разправяш, дървените стълби,

припукват не от дървояди, а от стъпки

и туй, що мислиш вой на вятъра в комина,

е плач отчаян на души осиротели.

 

И скоро в някоя от твойте дълги нощи,

предчувствам, ти ще ги видиш как се връщат

през двора опустял под месечина пълна

в заграбената им от тебе родна къща.

 

1976 г.