Атанас Далчев
Сбогуване с Карлови Вари

Прощавай, странен град! Напущам те със жал,

без и до днес, уви, да съм те опознал.

 

Ти се потайваше зад тоз и онзи рът,

изплъзваше ми се от взора всеки път.

 

Ако покажеше едната своя част,

тогава другата укриваше завчас.

 

Аз виждах, скитайки по твойте стръмнини,

със всяка крачка как се всичко в теб мени.

 

Възлизах с къщите, надолу слизах с тях.

Подобно сомнамбул над покриви вървях.

 

С мен криволичейки насам, натам — без край,

шега си биеше и улицата май:

 

завършваше пред мен със някой дом голям,

и продължаваше, достигнех ли дотам.

 

И стълби, стълбички с безбройни стъпъла

ме неизвестно где приканваха: ела!

 

Но тръгнех ли по тях, на старите места

през чудни дворища попадах, без да ща.

 

Магия ли бе то? Аз дирех твоя лик,

откривах го и сам го губех всеки миг.

 

И те напущам днес, прекрасен свиден град,

все тъй загадъчен, познат и непознат.

 

1972 г.