Атанас Далчев
Карловарска балада

На Дим. Гундов

Тук всяко здание с вида си интригува.

Една история да виждам ми се струва.

 

Във мрака празнично е осветен портала.

На сватбената нощ започва скоро бала.

 

Възлизат гостите по стълби, в мрамор цели:

мъжете с черен фрак, жените — с рокли бели.

 

Из гостната слуги с ливреи дълги шетат.

Виси на майката, покойница, портретът.

 

А до прозореца на еркера бащата

разисква зестрата в подробности със свата.

 

Невестата тоз миг във черна пелерина

върви с любовника през тъмната градина.

 

На задната врата отдавна вече чака

със загасен фенер един фиакър в мрака.

 

Едничко братчето от горните тераси

открива бягството коварно на сестра си.

 

Не знаят другите. Не подозират даже.

Горят прозорците на всичките етажи.

 

Аз где съм? В кулата, покрита с ламарина.

Дописвам най-подир историята старинна.

 

На листа бял редя там буква подир буква

и чувам как дъжда по покрива почуква.

 

1972 г.