Атанас Далчев
Младост

Денят изгряваше и утрото изкукуригваше на двора

и нейде долу се отваряше и се затваряше врата.

Мухите весело бръмчеха и кацаха върху прозорците,

и аз се мъчех да си спомня що съм сънувал през нощта.

 

И после: аз излизах тихо и тръгвах в сутринните улици

и скитах, без да мисля нищо до късна вечер низ града:

четях вървейки гласно фирмите и гледах спрян под някой покрив

как по трамваените релси тече дъждовната вода.

 

Или минавах край витрините и отминавах безразличен,

защото сплитах в дълъг ритъм внезапно звъннали слова,

и ме изпращаха с очи и ми се смееха момичетата

за очилата и за унеса и за нехайния вървеж.

 

По тъмно аз се връщах в къщи и носех своята умора.

Вечерята бе сладка всякога и меко — твърдото легло

над мен една горяща лампа и две в стъклата на прозореца —

и за да виждам ясно сънищата аз лягах си със очила.