Атанас Далчев
Повест

Прозорците затворени и черни,

и черна и затворена вратата,

а на вратата листът със словата:

Стопанинът замина за Америка.

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой,

ала не съм аз заминавал никъде

и тук от никъде не съм се връщал.

Аз не излизам никога от къщи

и моите еднички гости са годините,

а много пъти пожълтяваха градините

и аз не съм навярно вече същия.

Отдавна всички книги са прочетени

и всички пътища на спомена са минати

и ето сякаш сто години

как разговарям само със портретите.

И ден и нощ, и ден и нощ часовникът

люлее свойто слънце от метал.

Понякога аз се оглеждам в огледалото,

за да не бъда винаги самотен.

А по стената се изкачват бавно

и догоряват на потона дните ми,

без ни една любов, без ни едно събитие

животът ми безследно отминава.

И сякаш аз не съм живеел никога

и зла измислица е мойто съществуване!

Ако случайно някой влезе в къщата,

там няма да намери никого;

ще види само прашните портрети,

коварното и празно огледало

и на вратата листът пожълтял:

Стопанинът замина за Америка.