Гюро златарче и охридски паша (Народна песен)

Ой, Гюро, Гюро, Гюро златарче,

Гюро златарче, един у майка!

Бог да убие охритски паша,

що те покани в Охрит на сватба,

здравица пущил люта ракия.

И му говори Гюрова майка:

— Ой мили синко, Гюро златарче!

Не ми йе мила она здравица,

она здравица люта ракия,

що ти я пущил охритски паша.

Нейзе говоре Гюро златарче:

— О майко, майко, стара ми майко!

Остарила се, безумила се —

това си имат, това си пущи.

Па си направи Гюро златарче,

той си направи стребрена кола,

стребрена кола, злати търкала,

и си направи златно яболко,

и си я качи старата майка,

и си я качи млада невеста,

па си отиде в Охрит на сватба.

Бог да убие охритски паша,

тамам си виде Гюро златарче,

вчас си излезе надвор на порти

да си пречекат Гюро златарче,

и му говори охритски паша:

— Ей гиди Гюро, Гюро златарче!

Било ми свадба и поминало;

айде влези си в мъжки дворови!

И невестата му я зедоха,

му я внесоха в женски дворови.

Часот, що пошол Гюро златарче,

на часот него го дарували —

на стара майка църна марама,

Гюро златару златни ремене,

и на невесте златени пърстене.

Па изговоре Гюрова майка:

— О Гюро, Гюро, мой мили синко!

Не ми йе мило дар що дарува’а.

Па изговоре Гюро златарче:

— Молчи, не зборуй, ти стара майко,

ако ни чует охритски паша,

ако ни чует, ке ни загубит.

Уще си речта недоречена,

ете го фтаса охритски паша

и ми го фати Гюро златарче,

ми го исекло залак по залак.

Па останала Гюрова майка,

Гюрова майка стара робина,

и невеста му млада кадъна.